ДЕН ПЪРВИ
На 25 август 2007 г. започна традиционият годишен поход на ВМРО през Пирин до гроба на Тодор Александров- един от легендарните водачи на Организацията .
Всяка година Националният младежки комитет на ВМРО и Младежката организация на ВМРО в София организират 10 дневен поход в Пирин планина, посветен на годишнината от гибелта на Тодор Александров.
От София през Благоевград и Банско тази година тръгна първата група / втората се включи в по-късен етап от похода, но за това по-нататък/. Първата група - Ангел и Илина/ от Градската организация на ВМРО-София /, Боби Г, Владо, Радо, Неделчо / от Младежката организация – София/, Карлос / от Студентската организация в София/, двете Д’гета от Плевен и Сашо и Краси от Търговище, както и фотографът на похода Васил от Виена, се установиха на лагер в местността Бъндеришка поляна под х. Вихрен за лека аклиматизация на личния състав. Времето е все още слънчево и приятно, но с набирането на височина идват влагата и пиринският вятър, и студът...
Част от групата храбро остава да спи извън палатките, само на спални чували. От изследователски подбуди.
ДЕН ВТОРИ
След бърза закуска на крак започна най-дългият ден от похода- маршрутът от х. Вихрен, през Каменарска (Главнишка) порта – хребетът Типиците - Винарската порта - Мозговишка порта - Тевно езеро. Сутринта е хладно, но времето като че ли обещава поне да бъде слънчево и тихо. Ще видим. Тръгваме от палатковия плац, минаваме за по чай през хижата и продължаваме към първото сериозно качване – Каменарската порта. Вървим в добро темпо, но натоварването си е доста. Васил мъкне, освен себе си и всичко друго, сигурно пет килограма фотоапарати, обективи и триножници, затова върви последен, но пък това му дава възможност да снима всичко и всички. През този ден най-големият проблем се оказва не друго, а ... ВОДАТА.
След като качихме Каменарската порта спираме за почивка – хапваме, пием по кафе, играем шах, карти, не се сърди човече и други интелектуални занимания и чакаме Васил, който все снима и все се влачи безнадеждно бавно по стръмнината. Вече е към един часа следобяд и времето започва осезаемо да се променя. Слънцето изчезва, излиза вятър на пориви, облаците се сгъстяват и почва да притъмнява, което значи, че може да ни дойде и буря над главите.
Типиците, еднакво отвесни и стръмни и от двете страни, ги преминаваме при редуващи се резки пориви на вятъра и все по-ниско спускаща се облачност, което много ми напомня / поне на мен / на песента “ Темна е мъгла паднала “. Плик с боклуци от обяд се откача от раницата на Радо и се пада по сипея, в храсти на една педя от пропастта. Със задружни усилия пликът е уловен и завързан здраво, природата спасена, а Радо наказан. Докато се спускаме от Типиците облаците ту се вдигат, ту се спускат, за да можем да видим Винарската порта – стар пирински кръстопът, преди последното голямо изкачване преди Тевно езеро – Мозговишка порта. Винарска порта, като име, идва от стария път на търговските керваните с вино – от Солун и Беломорието, през Мелник и планината към вътрешността на полуострова. Казват, че керваните са били камилски...
Изкачването на последното препятствие преди заслона Тевно езеро – негостоприемната Мозговишка порта започваме в късния следобяд, при силна физическа умора във всички в групата. Преходът наближа 11-тия си час, като в допълнение сме останали и без вода – още от Главнишката парта пейзажът е еднакъв – сух и скалист. На самата порта виждаме стадо диви кози, които се отдалечават от нас нагоре по склона. На Тевно езеро пристигаме привечер и в сумрака започваме да правим палатковия си лагер встрани от заслона, на завет от езерото.
ДЕН ТРЕТИ – КЪМ БЕЗБОГ
Сутринта Ангел буди всички безбожно рано, за да тръгваме на север, към х. Безбог, където трябва да посрещнем втората група, която се качва днес на Безбожкото езеро през Добринище. Радо и Неделчо остават в лагера да сушат измокрените от конденза палатки и спални чували, а всички останали тръгваме към Безбог. Сутринта, макар и хладно, е слънчево и тихо. Облаците са се разкъсали и времето поне до ранния следобед изглежда ще бъде приятно. Оставили тежките раници в лагера на Тевно езеро, вървим доста бързо към х. Безбог. Пътят към Безбожкото езеро минава през лявата Кралевдворска порта. Спираме на Поповото езеро, за да хапнем, а и за да изчакаме Васил, който пак се спира да снима на всяка крачка, и е изостанал. Към обяд сме вече на х. Безбог. Двадесет минути след като пристигаме идва и втората група, качваща се от Добринище – Петър и Боби / от Младежката организация – София / и Таня и Неделина / от Студентската организация – Пловдив /. Нямаме време за много разтакаване на Безбог, защото има още много път назад до Тевното езеро, а и следобяд времето обикновено се влошава.
Към час преди да достигнем лагера отново, облачността се сгъсти и този път започна и да прикапва дъжд, но успя да се удържи и не заваля.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Част от групата / Ангел, Петър, Боби, Радо, Неделчо, Владо, Таня и Неделина / тръгнаха да изкачат върховете Малка Каменица(2679), Каменишка Кукла(2690) и самата Каменица (2822). Връх Каменица се запомня с трудност.
Останалите предпочетохме почивката и останахме в лагера, разпускайки с игра на карти и в очакване другите да се върнат.
ДЕН ПЕТИ – КЪМ САМОДИВСКИ ВРЪХ
Програмата днес е качване на връх Самодивски (често наричан, доста неуместно, със старото арабско име – Джангала) / 2730 м /. Радо и Неделчо отново са домакини, остават в лагера да перат и сушат екипировката, а останалите тръгваме да покоряваме върха. Времето е ясно, тихо и значително по-топло от другите дни. Изкачането е значително, но без багаж се понася леко, а и вече сме аклиматизирани и нацелили общото за групата темпо. Качваме се до върха за по-малко от два часа.
Самодивски дръх е най-високият, покорен в рамките на поход 2007. Гледката спира дъха. Море от настрахнали зъбери ограждат хоризонта във всички посоки, до където стига погледа .
Точно напред в посока север се намират върховете Голям Полежан (2851) и Малък Полежан (2822). Между тях най-високото алпийско езеро в България – Голямо полежаново езеро- неописуемо синьо отразява още по-неописуемо синьото небе отгоре.
На североизток се разкрива чудесна гледка към Поповото езеро – забележително с островчето си и безкрайно чистите си, дълбоки и много, много студени води..
Връх Каменица, покорен предишния ден, наднича над по-близкия връх Момин двор (2725), надвиснал застрашително над самия заслон Тевно езеро, благодарение на ясното време.
Далеч на запад, зад малките като мънистена огърлица Валявишки езера, се издига друг запомнящ се пирински профил – Сини връх.
Над всички, на северозапад от Самодивски връх, мраморната пирамида на Вихрен величествено доминира над пейзажа, до него от векове се извисяват връх Кутело, свързан с Вихрен посредством седловината Кончето и хребета Байови дупки. Оказва се че тук има обхват за мобилните телефони и се почват разговорите / Мтел накрая на света, ама друг път, едвам тук, не и надолу към Тевното езеро /.
ДЕН ШЕСТИ – КЪМ х. ПИРИН
Рано сутринта ставаме, за да вдигнем палатките и да се организираме за тръгване към х. Пирин. Времето макар и слънчево сутринта е хладно. Изкачваме дясната Кралевдворска порта и се спускаме към долината на река Железнишка. Слизането към х. Пирин / Велебид – име-паметник на българо-хърватската бойна дружба/ е продължително, но пък не особено натоварващо.
Пътеката се вие през Железнишката долина, вляво са върховете Орловец, Кривец, Железник и Хлевен, а в дясно се извисява Яловарника.
Слизаме през лабиринт от потоци, които се пресичат, течейки надолу към Мелник. Васил дори е открил в средата на нищото едно хъски да цапа из някакъв брод. С намаляването на надморската височина става не само по-топло, но и по зелено. Пристигаме на х. Пирин към два и половина следобед, вземаме душ и отмаряме, докато чакаме да гледаме Тулуза-ЦСКА в хижата. Някои наблягат на бирата, други на съня или шаха, а Васил пак на снимките.
ДЕН СЕДМИ – ЦЕЛТА НА ПОХОДА
Тръгваме от х. Пирин към девет сутринта. По голямата част от прехода е през гора, което значително по приятно от вървенето на открито. Вече започва да се усеща и горещината, която тегне в ниското / в Мелник например /. Слизайки надолу, времето става все по-топло и задушно, а зеленината по поляните се сменя с изгорели треви и поизсъхнали храсти. Пак се чувства липсата на вода, но така беше през целия поход, така че сме свикнали. Към един часа следобяд достигаме гроба на Тодор Александров и параклиса Св. Илия, които са на една издадена височина на еднакво разстояние от Мелник и Роженския манастир. Там заварваме няколко души от Сандански / Св. Врач /, водени от живописния световрачки поп Орлин, ревностен деец, които са дошли днес, наколко дни по-рано, да почетат паметта на легендарния водача на ВМРО.
За нещастие и тук няма вода. Още през 30-те години на ХХ век, ВМРО строи тръбопровод и чешма до гроба на Тодор Александров, с която за пръв път докарва течаща вода и на населението в селата Кърланово и Сугарево. Така Организицията увековечава паметта на легендарния си водач и се грижи за местното българско население. Чешмата е взривена от комунистите-интернационалисти след 1944г., заедно с паметника на Тодор Александров...
Днес и гробът и чешмата са възстановени от ВМРО, но безводието в Пирин тази година ни остави отново на сухо
Добре, че Организацията се е подготвила - скоро пристига джипката с провизиите, осигурени от ВМРО-Сандански, защото след седем дни в планината няма кой знае какво останало в раниците, освен мръсни дрехи.
Решаваме да останем тук, а не да слизаме днес до Мелник, за да можем на другия ден да отидем бързо да Роженския манастир.
ДЕН ОСМИ – на РОЖЕНСКИЯ МАНАСТИР
Ден за почивка, основен преглед на раниците, екипировката и оборудването, пране, чистене, къпане и прочее дейности. По-голямата част от групата решава да слезе до Роженския манастир, вместо вкупом да слизаме към Мелник, където вече започват да пристигат други членове на Организацията за честването на 2-ри септември. Вечерта времето започна да се влошава – падна първо мъгла, после започна да вали проливен дъжд през цялата нощ.
ДЕН ДЕВЕТИ – 2 СЕПТЕМВРИ
Заради дъжда, който валя почти до сутринта, беше доста хладно, влажно, дори мрачно. Мъглата така и не се вдигна, но това не попречи да отбележим годишнината от убийство водача на ВМРО и на българското освободително дело в Македония.
След реч на Председателя и залп в памет на Тодор Александров, млади членове на ВМРО положиха клетва пред гроба Тодор Александров за вярност към Родината и Организацията.
