Григорианският или Грегорианският календар е календарът, който днес се ползва в Европа, бившите европейски колонии и в голяма част от останалия свят. Той е предложен за пръв път от калабрийския доктор Алойзий Лилий и представлява модификация на Юлианския календар. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII, на когото е и наречен. Годините в календара започват с традиционна година на раждане на Исус Христос. Епохата започваща с тази дата се нарича Новата ера или понякога Християнската ера. Годините в нея се бележат с "сл.Хр." (след Христа) или с "н.е." (от Новата ера). Годините преди 1 век н.е. се бележат с "пр.Хр." (преди Христа) или с "пр.н.е." (преди Новата ера). Във Западноевропейската традиция новата ера се бележи с абревиатурата "AD" (Anno Domini, Лето Господне).
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.
В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.
Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар имал малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.
За да приведе календара в ред, през 1582 г. папа Григорий XIII решава да премахне високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:
* годината е кратна на 100;
* и годината не е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Папата решава също така, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.
Трябва да се отбележи, че Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други (Франция,... ), съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция за да приеме през 1917 г., и се оказва че „Октомврийската революция“ всъщност е станала в началото на ноември!
Тези разлики в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на същата дата (23 април 1616), но не в същия ден!
Освен това, във всяка страна, където календарът е наложен, имало протести, защото примерно трябвало да се плаща цял месечен наем, а се е работило само 21 дни.
Важно е да се отбележи, че не е имало година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:
* последният ден от старата ера е бил 31 декември от първата година преди новата ера;
* първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто - от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21-ви век и Третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.
Може още да се допълни, че и Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Слънцето, 365,2425 вместо 365,2422 дни, така че, ако периодът се запази през вековете, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.
