Добри П. Чинтулов (1822 – 27 март 1886) е български поет и композитор, роден в Сливен. Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, но и другаде в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам заминава за Търново, където е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ, където е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в Одеса, след като Захарий Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила. Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 г. се връща в България. От 1850 до 1858 учителства в Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител и учителства там до 1861 г. През 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където той отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 г., като през тази година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград Чинтулов учителства още около 3 години, като сам напуска поради проблеми със зрението. Макар и полусляп и болен той е един от хората които посрещат руските войски при идването им в Сливен на 17 ноември, където изнася пламенна реч. До края на живота си получава пенсия. Умира в Сливен на 27 март 1886 г.
