20 май 1878 г. Двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър

Двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество. По силата на Берлинския договор, разкъсал Санстефанска България, Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. За тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на комитетите "Единство" и на личности като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. Необвързаността на Запада и на Русия с проблема на Македония и Одринско води до първата въоръжена съпротива спрямо откъсването на областите от пределите на България - Кресненско-разложкото въстание.