Противобългарската истерия в Скопие достигна невероятни върхове. След скандалите пред лятото, свързани с сепаратистката ОМО - Илинден и погрома над македонските българи в Скопие, сърбина Латас призова да бъде убит председателя на ВМРО. Видимо разрешаването на македонския въпрос наближава...
През последната година сме свидетели на безпрецедентна и безогледна атака на „македонизма” по всички фронтове. През април 2006 стотината останали в Пиринска Македония сепаратисти опитаха за пореден път да поругаят българската история като се покатерят на гроба на Яне Сандански (подофицер от българската армия и надзирател в дупнишкия затвор, без съмнение по произход и етническа принадлежност българин) за да го използват като трибуна за призиви от рода на :”Стани Яне, има още бугари за трепане”, „бугари-татари” и прочее безумства.
В края на лятото сепаратистката ОМО-Илинден „Пирин” направи пореден ялов опит да се учреди и регистрира като политическа партия, съобразно българското законодателство. На сцената се появи ново лице – Стойко Стойковски. Учил нещо десетина години в Скопие на издръжка на местната администрация, сравнително млад, не толкова отблъскващ на външен вид като предшествениците си, говорещ поносимо литературен български език, със заявка да придаде на сепаратистката скопска теза „човешко” и „европейско” лице. Българският съд отказа регистрация заради многобройните и очевадни нарушения на закона и опити за фалшификации на имена, ЕГН и подписи. Още тогава противобългарските кръгове в Скопие и по света дадоха ясен знак, че ще направят всичко по силите си, за да злепоставят за пореден път България на международната политическа сцена. С днешна дата събитията показват, че вероятно фалшификатите не са от небрежност, а направени с умисъл. Защото така отказът на съда се предпоставя. А после има поле за скандал и оплюване на България, която нарушавала нечии „колективни” права.
С материално-техническото осигуряване на никак нереформираните от югославско време местни служби за сигурност, сепаратистите успяха да се доберат до Елз де Гроен, посредствен народен представител в Европейския парламент с вкус към шумни скандали, и да разиграят евтин противобългарски водевил между Страсбург и Брюксел. Многозначителен е фактът, че сътрудник на госпожа Де Гроен е Мартин Демировски – циганин, гражданин на Република Македония. Госпожата, която се прочу с няколко противобългарски акции в ЕП, видимо без всякакви познания за историята, политиката и етническия характер на Балканите, напълно безотговорно се опита да вкара в доклада на ЕК препоръка към България да признае абсурдното „македонско” малцинство и да му гарантира колективни права.
Това беше и последният отчаян опит на скопяните да спрат България по нейния естествен път на развитие, а именно чрез членството си в ЕС да заеме полагащото и се водещо място на Балканите.
До 31.12.2007 сърбоманите, югоносталгиците, власите, сърбите и комунистите в Скопие се молеха Богу (респективно Сталин-Тито-Димитров, според зависи) горещо да стане „чудото” и България някак си да бъде отложена или спряна от пълноправно членство в клуба на младите, красивите и богатите.
На 01.01.2007 стотици македонски граждани се наредиха пред българските мисии в Скопие и Битоля. Огромните опашки пред консулствата за заветна виза изкараха българомразците в Скопие извън релси. От уютните си управленски кресла те видяха как избирателите им масово напират да възстановят българското си гражданство. Как 50-годишният коминтерновски експеримент край Вардар е на крачка от естествената си безславна смърт.
Резултатът – истерия и опит за погром с центъра на Скопие срещу местните македонски българи, събрали се по традиция да отбележат подвига на Мара Бунева. Организиран доста аматьорски, в интерес на истината. Погромът, не подвигът.
Целите на погрома са три – да уплашат местните македонски българи, че методите на Прелич, Лазич и Темпо са живи, да настроят българското общественото мнение срещу всичко „македонско” и то да принуди българската държава да спре паспортите, да направи визите платени и да натири студентите от Македония. Които, естествено, могат да идат само в Белград.
И в добавка, скандалът след погрома наврежда сериозно на образа на правителството на ВМРО-ДПМНЕ и във вътрешен, пък и във външен план. Организаторите на погрома са тясно свързани с УДБК(Управление за държавна безбедност и контраразузнаване). Тази служба е силно зависима от Бранко Цървенковски. Който е президент и потомствен българомразец. И е основен политически противник на ВМРО-ДПМНЕ. Което от своя страна отдавна е само ДПМНЕ, но това е една друга тема.
Тук идва важният въпрос – какво да предложи ВМРО на българското общество като решение на македонския въпрос при тези обстоятелства. А отговорът е кратък – Обединение на България и Македония. Защото българското национално Обединение не е завършено. Между българите от двете страни на Деве баир няма проблеми. Поне не повече от проблемите между българите от Перник и тези от Радомир. Българите в Македония желаят и очакват това Обединение. Проблемите ги измислят шепата хора, отпадъци от югославската партийна, журналистическа и обществена конструкция, които управляват безпроблемно т.нар Република Македония през последните 15 години. Само така може да се обясни абсурдния факт, че плочата на Мара Бунева, която е с размер на лист хартия А3 им боде очите повече от паметника на Георги Кастриоти-Скендербег, който е с размерите на Цар Освободител в София. И беше пренесен през цяла Западна Македония почти на ръце от 30 000 екзалтирани албанци.
Това е единствената разумна развръзка на днешната патова ситуация. И на шизофреничните състояния на българския обществен и политически връх по темата – на маса да пее „Морен сокол...”(някой без „н”-то, което придава други характеристики на сокола), и да викат „Македония е българска”, а когато стане дума за провеждане на политика в този дух, да свива уши и да гледа гузно и боязливо къде е Оли Рен(или актуалния към момента „комисар”).
