14 май 1957 г. Умира Стефан I – български екзарх

Умира Стефан I – български екзарх. Той е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си в България става учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1910 г., след като приема монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. През 1915-1919 г. Стефан I е на специализация в Швейцария и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнява и дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. Стефан I е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получил назначение за софийски митрополит. На 21 януари 1945 г е избран за български екзарх. Една от големите заслуги на Стефан I е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена през 1872 г. Той е и един от инициаторите за спасяване на българските евреи от преследванията на фашистка Германия. Като екзарх се стреми да запази демокрацията в България и да защити авторитета на Българската православна църква. Затова е преследван след 9 септември 1944 г. През 1948 г. с правителствено решение екзархът е свален от длъжност и е поставен под домашен арест в с. Баня, Пловдивско, където остава до края на живота си. Погребан е в Бачковския манастир. През 2002 г. Стефан I е провъзгласен за “праведник на света” в Йерусалим за участието му в спасяването на българските евреи. Заедно с патриарх Кирил са първите православни архиереи в света с това признание.