11 май 1897 г. Убит е Алеко Иваницов Константинов (Щастливеца)

Убит е Алеко Иваницов Константинов (Щастливеца) - писател и сатирик. Роден е на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в Свищовското класно училище и в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 в дома му в Свищов се настанява руският император Александър II. Алеко Константинов постъпва на работа като писар в канцеларията на свищовския губернатор Н. Геров. През 1885 г. завършва Юридическия факултет на Новоросийския университет в Одеса. Завръща се в България и заема редица отговорни длъжности в съдебната система – член и прокурор на Софийския окръжен съд (1885–1886 г.), помощник–прокурор на Софийския апелативен съд (1886–1888 г.), член на Софийския апелативен съд (1890– 1892 г.) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1896 г.). Уволняван няколко пъти. От 1896 г. до края на живота си работи като адвокат. В периода 1885–1890 г. Алеко Константинов загубва родителите си и трите си сестри. Константинов търси разтуха в пътешествията През 1889 г. посещава Всемирното изложение в Париж. През 1891 г. заминава на изложението в Прага, а през 1893 в Чикаго. Завръща се в България и се кандидатира неуспешно за депутат от родния си град. Изборните машинации пресъздава в първия си фейлетон "По изборите в Свищов". Член е на Демократическата партия. Константинов се изявява като последователен русофил и критикува прозападната политика на княз Фердинанд I. Поставя началото на организирания туризъм у нас със създаването на първия български туристически клуб през 1895 г. Убит е по пътя край с. Радилово, Пазарджишко. Алеко Константинов е един от най-изявените представители на критическия реализъм в края на ХIХ в. Автор е на редица пътеписи: "До Чикаго и назад", "Какво? Швейцария ли?", "През марта на Чепино" и фейлетони: "Бай Ганьо", "Миш-маш", "Разни хора – разни идеали" и др.