9 май 1941 г. Учредена е Централна служба за организиране и възстановяване на новите земи начело с о.з. полковник Христо Калфов

С постановление на кабинета службата получава 10 000 000 лв. На 19 и 20 април по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там, въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Македония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие.
Това става след като на 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия, а на 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.
На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия. В спогодбата се посочват само задължения на страната ни и на практика поемането на администрирането на областта е отплатата на България към Хитлеристка Германия.
О.з. полковник Христо Димов Калфов е роден в Калофер на 16 октомври 1883 г. Завършва Военното училище в София, след което специализира във Военната академия в Торино, Италия. След като взема участие в Балканските войни 1912–1913 г. е включен във военната свита на цар Фердинанд I. Калфов е човекът, който обучава на военно дело княз Борис III, а след неговото възкачване на престола продължава да му служи като личен адютант. През 1922 г. напуска Двореца и се включва в организирането на държавния преврат на 9 юни 1923 г. За периода 10 юни 1923–4 януари 1926 г. Калфов е министър на външните работи в правителството на Ал. Цанков, а от 1923 до 1931 г. е депутат в ХХI и ХХII ОНС. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 г. той преминава в крилото на Ал. Цанков. От 1941 до 1944 г. e председател на ХХV ОНС. След 9 септември 1944 г. Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е убит през февруари 1945 г.