17 април 1898 г. Умира Ильо Войвода

Умира Ильо Войвода – български хайдутин, деец на националноосвободителното движение. В продължение на около 20 години служи като пандурин (пазач) в Рилския манастир, след което се завръща в родното си село Берово. След 1848 г. действа с чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. По време на Кримската война (1853-1856 г.) дружината му наброява около 300-400 души. В края на 1861 г. преминава с голяма част от четата си в Сърбия, а през 1862 г. постъпва в Първата българска легия. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) с многоброен отряд от доброволци се сражава срещу турските войски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) събира чета, с която действа в Ловешко в помощ на руските войски. Взема участие в освобождаването на Радомир и Кюстендил, след което се прехвърля в Пиянечко и Малешевско. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). По време на Сръбско-българската война от 1885 г. действа с чета в района на Краище и Враня. Възпят в българските народни песни.