От дете съм мечтала на 02.06 да посетя Околчица и Вола, но по ред причини не съм имала тази възможност. Сега, когато бях там, мога да кажа, че чувството е прекрасно, истинско и дълбоко. Бях изпълнена с гордост от миналото и с вяра в бъдещето. Носех в себе си цветята, които положихме на лобното място на Ботев. Трябва да спомена, че не бях с подходящи обувки за планина, и това затрудняваше движението ми откъм безопасност, в комбинация с мокрия терен и големия букет, но не пожелах да оставя "тежката задача" в други ръце. Благодарна съм на момчетата от ВМРО, които през цялото време ме поддържаха да не се търкулна някъде по склоновете. Впечатлих се от красотата на Балкана, гледах го със страхопочитание и си мислех: "Какви смели мъже са градили Българската история, как природата ни ги е пазила, как въпреки тежките времена те са отстоявали позициите и идеалите си, и как сега българина продава гласа си за две кебапчета, с гарнитура ако доведе и братовчед си." Сегашното положение не ме сломява духом, а ми дава сили да се отдам на това в което вярвам. Искрено се радвах на малките деца, държащи трибагреника в ръце - те винаги ще ми дават вяра в бъдещето. Почувствах се като част от голямата борба, и в същото време така незначителна. Това беше едно личностно изживяване, което никой не може да ми отнеме. Благодаря на Организацията за това, че ми позволи да почувствам силата на България в и около мен, по-силно от тревогите на личното ми битие, това винаги ще ми помага да вземам по-смели решения, да не се боя от неизвестното, защото настоящето може да бъде по-страшно. Аз знам, че мога да променя всичко, което пожелая, стига да имам нужната смелост, а като част от историята съм длъжна пред себе си да бъда смела, да не предавам идеите си, да се гордея с историята си и да вярвам.
Автор: Мариана Пеева, Младежка организация на ВМРО - София
