След като османското правителство отхвърля нов руски проект за реформи в Империята, на 24 април (12 април стар стил) 1877, с издадена в Кишинев прокламация на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя.
В състава на руските войски има и една финландска част, Трети стрелкови финландски батальон. На страната на Русия се включва още и Румъния, но румънските войски започват активни действия едва през август. Понякога войната е наричана "война между едноокия и слепия", заради множеството грешки в стратегията и преценките и от двете страни. От друга страна това е общ проблем на военното дело през втората половина на 19 век. В началото на войната изходът далеч не е очевиден. Руснаците могат да мобилизират по-голяма армия, която до известна степен е по-добре подготвена. От друга страна османската армия е по-добре въоръжена, след като наскоро е снабдена с модерни английски и американски винтовки и немска артилерия. В началото на юни руските войски (185 000 души) под командването на великия княз Николай Николаевич се съсредоточават на левия бряг на Дунав, като основното им ядро е в района на Зимница. Османците, под командването на Абдул Керим Надир паша, имат около 160 000 души на Балканския полуостров, както и предимството да са укрепени. Те разполагат и с пълен контрол в Черно море и патрулни кораби по река Дунав. В Задкавказието силите също са почти изравнени - около 100 000 руснаци, под командването на великия княз Михаил Николаевич, и около 90 000 османци, командвани от Мухтар паша. На практика обаче, през повечето време османците използват едва 1/4 от военния си капацитет. В допълнение те нямат представа за плановете на руснаците и не полагат особени усилия да предвидят и блокират действията им, предпочитайки да стоят в укрепленията си и да чакат появата на противника. Османското военно командване в Цариград прави лоша оценка на намеренията на руснаците, решавайки, че те няма да се придвижат нагоре по Дунав, а ще пресекат реката при делтата, както и че ще предпочетат краткия път по черноморското крайбрежие, въпреки че там са разположени най-добре укрепените османски крепости. Така нагоре по реката има само една добре екипирана крепост. Това е Видин и силният му гарнизон се дължи на това, че там все още са войските на Осман паша, воювали срещу сърбите през предишната година.












