По въпросите на българо-турските отношения, Агенция “Фокус” разговаря с Костадин Костадинов, зам.-председател на ВМРО.
Фокус: Г-н Костадинов, как ще коментирате визитата на премиера Бойко Борисов в Турция? Какво мислите за тезата, че двете страни нямат нужда от партии-посредници в отношенията? ДПС ли се визира в този случай?
Костадин Костадинов: Разбира се, ДПС нямат място във взаимоотношенията между България и Турция, нито която и да било друга партия. Ние това ясно го заявихме в навечерието на визитата на Бойко Борисов в Турция, когато казахме, че Турция трябва ясно да се разграничи от практиката, която до момента е следвала – да подпомага дейността на ДПС на нейна територия, а и на територията на България. По време на избори директно и пряко се подпомага по всякакъв начин – и финансово, и логистично на организацията на пропагандата на ДПС в Турция сред общността на българските изселници там, за да се стигне до ситуация, в която буквално българските изселници под строй са командвани да отидат и да гласуват за ДПС. От тази гледна точка това, което беше постигнато там, като един вид обещание от страна на Турция, че едва ли не няма да има посредници в отношенията между България и Турция, което е признание, че до момента е имало такива. Това до някаква степен е положително. Не съм уверен, че това, което Турция са обещали, ще го изпълнят. За тях ДПС винаги е бил много важен фактор, който те имат в българската политика и политически живот. Чрез ДПС до голяма степен те превърнаха България в Троянския кон на Турция в Европейския съюз (ЕС). Чрез ДПС получи своите първи турски депутати в Европейския парламент. Това, че Турция са обещали, че вече няма да има посредници в отношенията между тях и България, не означава нищо. Ще поживеем и ще видим.
Фокус: Как намирате заявената позиция от премиера, че България подкрепя реформите в Турция, които могат да й дадат европейска перспектива. Каква е позицията на ВМРО спрямо членството на Турция в ЕС?
Костадин Костадинов: Турция не може и не трябва да бъде член на ЕС поради простата причина, че тя не е европейска държава. Каквито и реформи да бъдат извършени там, каквото и да се случи, каквото и да направят турското ръководство и турският политически елит, тази държава винаги ще си остане азиатска, ислямска и неевропейска, даже антиевропейска държава в самата си същност. Принципите, основите, идеалите, с които е основан ЕС са в пълно противоречие с принципите, ценностите и идеалите, с които е основана турската република, колкото и да е светска и колкото да претендира за някакви светски основи, на които е построена тя. Турция не може и не трябва да стане член на ЕС и защото тази държава от десетилетия насам не спазва елементарни човешки и религиозни права. Тя е държава, която упражнява изключително силен тоталитарен режим върху малцинствата там. Това нещо няма да се реши с реформи поради простата причина, че такъв е манталитетът, заложен в турския политически елит още от основаването на турската република от Кемал Ататюрк насам. Това е фундаментът и основата на турската нация, основата на турската република. Неслучайно чл.1 на турската конституция казва, че в Турция всички граждани са турци и точка по въпроса. Това е нещо, което по никакъв начин не може да бъде толерирано в която и да било страна-членка на ЕС, а Турция се стреми да стане такава. Така, че не е възможно. Да не оставяме на страна факта, че Турция има неуредени отношения със свои съседки, три от които са членки на ЕС. Ако трябва да говорим за неуредени отношения, словосъчетанието е доста меко, тъй като с Кипър, която е морска съседка на Турция, реално те са в необявена война от 1974 година насам. Знаете за случая с еврокипърската турска република. За отношенията на Турция с Гърция и България, други две държави на ЕС, ние смятаме, че има още много какво да се желае. С Гърция отдавна има спорове с определянето на въздушното и морско гранично пространство в Егейско море. Преди години за малко щяха да стигнат и до въоръжен конфликт заради една скала от 10 кв.м в Егейско море. Що се отнася до България, Турция има да ни дава милиарди долари обезщетения за собствеността на повече от 250 000 българи, изгонени насилствено от Турция в периода 1913-1945 г.
Фокус: По какъв начин може да се реши въпросът с обезщетенията на тракийските българи?
Костадин Костадинов: Може да се реши по един единствен начин – след като Турция го изплати. В случая това зависи единствено от добрата воля на турското правителство. Тази добра воля от 1925 година насам, повече от 80 години, тази година ще станат 85 години, тази добра воля ние вече толкова време я чакаме почти цял век да се случи и тя така и не се случва. По никакъв начин не можем да сме сигурни, че ще се случи. При визитата този въпрос беше поставен от Бойко Борисов, което е добре, защото в крайна сметка този въпрос от тук насетне трябва да присъства като отворен при абсолютно всички видове контакти между български и турски държавници. Само че отговорът на Реджеп Ердоган беше изключително тревожен и обезпокояващ, в стил късна Османска империя: „да, ще видим какво ще стане след като тези комисии, които работят по въпроса от българска и турска страна, двустранните комисии се произнесат. Само, че тези турско-български комисии, които работят по въпроса, те работят от 1966 година и гаранция, че ще се произнесат през 2066 година няма никаква.
Фокус: Какво мислите за заявеното намерение България да участва по-активно в съвместни геостратегически проекти заедно с Турция?
Костадин Костадинов: Всъщност геостратегическият проект е един, който беше обсъждан. Става дума за „Набуко”, който също е проект извън юрисдикцията и на България, и на Турция. Това е един много сериозен европейски, евразийски геостратегически проект, в който включването на България би ни донесло само ползи. Ние имаме интерес това нещо да се случи и тъй като в случая и турския интерес е такъв, имаме нещо, което ни обединява. И България, и Турция има голяма полза от „Набуко”. Бихме имали голяма полза проектът да се случи, да се реализира в най-скоро време. По отношение на този проект ние се надяваме също да бъде стартиран, макар че от друга страна, проектът и до ден днешен си остава само на чертожната дъска. Това, че в България и Турция някои се радва на неговото евентуално реализиране, все още нищо не означава, защото ние сме по средата на тръбата, а от единия край там където започва нейния път в Каспийския регион в Средна Азия все още нищо не е направено, нито пък в другия край в който свършва – държавите от Европейския съюз. Този проект си оставя все още едно добро пожелание.
Фокус: Голям проблем е заглушаването на българските радиостанции от турски такива по южната ни граница, както и в района около Варна, какво може да се направи по този въпрос?
Костадин Костадинов: Аз не чух нищо министър-председателят ни Бойко Борисов да каже нещо по този въпрос. Този въпрос не е единствено и само с турските радиостанции, който особено лятно време задръстват ефира в цяла Източна България и в по-голямата част от Североизточна и Югоизточна България, стигайки дори и до Ямбол, до Велико Търново в определени моменти. Подобен проблем ние имаме и с румънските радиостанции, които са се настанили към настоящия момент безпрепятствено и безконфликтно в цяла Северна България. Разбира се не в този мащаб, в който са турските радиостанции, които не остават място в ефира за нищо друго, освен единствено и само за тях. Това е много тревожен процес, който не е от последните една-две години. Това се случва вече повече от 15 години. Имаше няколко опита Турция да бъде накарана да намали силата на излъчвателите, които излъчват от турска територия, но практиката е показала едно – турците това, което правят го правят съвсем целенасочено с идеята да могат да облъчват на север. Ние 1990 година свалихме своите заглушители, които имахме там по времето на водената от нас политика по времето на Студената война. Сега ние сме абсолютно незащитени, не само че не можем да по някакъв начин да заглушаваме това, което идва от Турция, но ние не можем и нашите собствени програми да излъчваме нормално в България. Същото е положението и в Южна България по отношението на гръцките радиостанции. Това трябва да е въпрос на политика от страна на българското правителство. След като съседите ни не се съобразяват с нас, защо тогава България не вземе мерки? Тези заглушители не са нещо ново, имаше ги по времето на Студената война, защо не ги сложим отново или да поръчаме нови в крайна сметка. Това е нещо, което държавата дължи на своите граждани. Никой не е длъжен в Източна България да слуша истанбулските или анкарските радиостанции, нито в Северна България да слушат румънските радия „Музикал” и „Културал” или в Южна България да слуша гръцки радиостанции. Това е въпрос, по който България и българското правителство трябва да вземат отношение съвсем скоро. Защото вече от 15 години са закъснели.
Фокус: Българското правителство ли трябва да регулира този процес?
Костадин Костадинов: Аз не виждам как някоя частна радиостанция ще започне блокирането на излъчването от чужди радиостанции в България , защото това е въпрос на държавни политики, които трябва да поставят. Не всеки може да прави каквото си иска в българския радио ефир. Това е много интересен парадокс: не всеки може да прави каквото си иска в българския радиоефир, когато става въпрос за български радиопритежател, но всеки може да прави каквото си иска в българския радиоефир, ако се намира около България – например в Турция, Гърция или в Румъния. Ние от ВМРО настояваме, ако един ден се стигне до дебат за приемането на Турция в ЕС, официалната българска позиция по въпроса за членството на Турция в ЕС, да не бъде взето като решение на правителството или след решение на Народното събрание, а да бъде взето след народно допитване. Такава е практиката в големи европейски държави като Франция, Холандия и в не толкова големи като Люксембург и Ирландия.
Аделина ГЕОРГИЕВА
