Отговор на антибългарското интервю на проф. Кръстьо Манчев - http://e-vestnik.bg/7608/prof-krastyo-manchev-natsionalizmat-e-vaditsa-za-naivni-hora/
С тревога започнахме да четем интервюто с проф. Кръстьо Манчев, публикувано на 13 ноември 2009 г. в интернет медията e-vestnik.bg. Тревогата ни беше продиктувана от поставеното заглавие: „Баташкото клане е било практически невъзможно. Не е имало турско робство”. Запознати сме с научното творчество на проф. Манчев и, именно поради това, не можахме да повярваме, че уважаваният, до момента, от нас професор е способен да натрапва на читателите си такива антибългарски тези, прокарващи чужди национални интереси и, най-важното, ненаучни твърдения за българската история и съвремие. Дочетохме интервюто на проф. Манчев с отвращение и, като млади български родолюбци, сметнахме за наш дълг да отговорим на циничните лъжи, които авторът се опитва да насади в съзнанието на българското общество.
Твърденията на проф. Манчев са толкова ненаучни и толкова много, че се чудим откъде да започнем. Още в отговора на първия въпрос проф. Манчев твърди, че мнозинството от населението на Македония са македонци, и че „тази е реалността и тя трябва да се приеме”. А също, че „може и да има някой, който иска да е българин”. Няма как да се съгласим с това твърдение, тъй като това не са реалности, а конюнктура, която през 1934 г. е една, през 1954 г. е друга и след 5-10 години може да е съвсем различна. Не сме съгласни и с това, че там „може и да има някой, който ИСКА да е българин”, защото ние познаваме мнозина такива, които не искат, а СА българи и мнозина, които твърдят, все още страхувайки се, че са македонци, но много добре знаят, че са българи. Проф. Манчев много добре знае тази историческа истина, но неясно защо се опитва да манипулира читателите на електронната медия, използвайки значителното невежество на нашето общество по т. нар. „Македонски въпрос”. Професорът не удобрява да има министър за българите извън България, като се аргументира абсурдно: „Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България.”. Няма как, ще ви отговорим ние, Турция да си назначи министър за турците в България, тъй като цялата турска политика, всички турски министри, цялата турска дипломация и държавна машина е насочена към защита на турците в и извън Турция, поради което на тях не им е необходим такъв министър. За България, обаче, важи точно обратното.
Проф. Манчев твърди, че има документи за съществуването на македонска нация и се позовава на Кръстьо Мисирков и на сръбския дипломат Стоян Новакович, наричайки го голям сръбски учен, който твърди за македонците, че „те не са нито българи, нито сърби”. И още, професорът твърди, че македонизмът е антисръбски. Това вече, според нас, е откровенно сърбоманство и неприкрита защита на сръбската антибългарска и шовинистична политика през последните 100 години. Първо, в самата Македония бяха публикувани писмата на Кръсте Мисирков от Зоран Тодоровски, където ясно се вижда, че Кръсте е с българско национално самосъзнание, че е използван от сръбските служби по онова време, но явно осъзнавайки се, остава в България, работи като директор на гимназия в Габрово и получава държавна пенсия след това. Това проф. Манчев също го знае и сме сигурни, че той е чел тези писма. А що се отнася до Стоян Новакович, то в случая става въпрос за един от „ястребите” на сръбската външна политика, който виждайки, както сам пише, че „Българщината в Македония е пуснала здрави корени и не може да бъде изкоренена с едно голо противопоставяне от страна на сърбизма”, то трябва да бъде намерен съюзник на сърбизма. Такъв съюзник, казва Новакович, „аз виждам в македонизма”. Идеята на македонизма е да превърне македонските българи в македонска нация и след това по-лесно да бъдат посръбчени. Ето защо, професоре, македонизмът не е антисръбски, а изцяло просръбска и антибългарска идея.
Проф. Манчев си позволява нечуваната наглост да се подиграва с тежката съдба на нашата сънародничка Спаска Митрова. Ето какво казва той: „Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се... ... на българската държава ли е работа да се занимава с това... а защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея...” Първо, това не е „този случай”, г-н Манчев, а поредния от стотици такива, случили се в Титовистка Македония за последните 50 години. Да не говорим за преди това. Тя не се е обявила за българка, господин професоре, а е такава. Освен това, когато е подала молба за българско гражданство, дори не е предполагала какви житейски нещастия ще я сполетят, а още по-малко го е направила за да бъде защитавана от българската държава, тъй като не само в България, но и в Македония хората са наясно, че България не си дава много зор да брани интересите на своите граждани в и извън пределите си (така поне беше досега и примерите за това са много).
По-нататък, антибългаринът Манчев твърди, че не е добре изявлението на президента Георги Първанов, че „подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна”. Професорът казва: „Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости.”. Г-н професоре, българската политика през последните 60 години, спрямо Югославия, а сега и Македония, често е била неадекватна, а на моменти изцяло е липсвала. Но сега, когато се очертава завой в правилната посока, Вие призовавате гражданското общество да свали такива политици. От това ние правим извод, че някой Ви е внушил подобно съждение, тъй като новата българска политика спрямо Западните Балкани и в частност към Македония най-после започна да става адекватна на националните интереси на България и българския народ, а това не се харесва на някои кръгове в Скопие и Белград. Между другото, ВСИЧКИТЕ ВИ ТВЪРДЕНИЯ ОТНОСНО МАКЕДОНИЯ, ПОМОРАВИЕТО, ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ СА В УСЛУГА НА СЪРБИЯ И МАКЕДОНИЯ, КОЕТО НИ КАРА ДА СЕ СЪМНЯВАМЕ В МОТИВИТЕ ВИ И ЛОЯЛНОСТТА ВИ КЪМ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Проф. Манчев твърди, че Ниш не е български град, защото в него имало десетина хиляди българи и то повечето от тях от Цариброд и Босилеград, а останалите 90 000 били сърби. Същото твърди и за град Неготин в долината на Тимок, и за цялото Поморавие. Това цинично твърдение може да бъде изречено само от шумадийски шовинист, но не и от обективен учен, при това професор от БЪЛГАРСКАТА академия на науките. Манчев много добре знае, че р. Морава в продължение на векове е наричана от чуждестранните пътешественици „гранична между българския и сръбския народ”. Не случайно и в Поморавието се развива движение за българска просвета и за независима българска църква, тези земи попадат в първоначалния обхват на Българската екзархия. Самите сърби не признават моравския диалект и тимошкия за сръбски. През цялото Средновековие и през цялото турско робство до 1833 г., в продължение на 1200 години „сръбския”, както твърди Манчев, град Неготин не е бил част от сръбската държава. Манчев много добре знае, че Сърбия получи Поморавието и долината на Тимок като подарък от Великите сили, а не защото там живее сръбско население, и че сърбизацията там постигна първите си успехи именно защото българската външна политика се насочи изцяло към сънародниците ни в Тракия и Македония и „отписа” моравските българи. Дори в официалния сръбски държавен атлас за средните училища за 2008 г. Поморавието е очертано като част от земите населени с българи през средните векове. Дори членове на сръбската академия на науките, когато описват България по времето на цар Самуил, говорят за Поморавието и Тимошко като за теритоии населени с българи (книгата на Сърджан Пириватрич „Самуиловата държава”).
За съжаление, ужасяващите твърдения на професора не спират до тук. В своето интервю той говори и по въпросите за турското робство, Баташкото клане и пр. Ето какво твърди Манчев: „... събитията са пресъздадени от Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е ПРЕУВЕЛИЧИЛ.” И още: „И това нещо там е инсцинирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката.” Тук вече съвестта на нормалния човек започва да се бунтува. Манчев започва да изчислява, че няма как на един дръвник да бъдат изклани 5000 души, защото това щяло да продължи дни наред. Като истински завършен циник той задава въпроса: „Защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът – защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората.”. И сам си отговаря: „В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква.”, защото „в Османската империя е имало религиозна толерантност”. Първо, турците са влизали в църкви и манастири, когато са искали и никой не ги е санкционирал за това. Стотици са примерите за ограбени и опожарени български църкви и манастири (включително Рилския манастир). Всички знаем за официалните забрани да се строят християнски храмове и ограниченията за техните размери, видно от османските извори за историята на българските земи, които убедени сме, че Манчев също познава. Освен това, никой никога не е твърдял, че петте хиляди жертви са избити в църквата, още по-малко, че това е станало само на един дръвник и за един ден. Ако случилото се в Батак не беше истинска трагедия, щяха ли световни умове като Виктор Юго, Уйлям Гладстон, Достоевски, Гарибалди, Иван Тургенев да издигнат глас в защита на жертвите? Като отговор на Манчев ще цитираме изказването на Гладстон: "Нека сега турците да изнесат оскърбенията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквърнили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмездяване, което можем да сторим за КУПИЩАТА МЪРТВИ, за НАКЪРНЕНАТА ЧЕСТ както на НЕВЯСТА, така и на МОМА, и на ДЕТЕ; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмущение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света."
Безсрамният професор твърди, че в България не е имало турско робство, защото Османската империя била космополитна държава и „роби не е имало като производително население. Никой на никого не е бил собственост”. Това, меко казано, ненаучно твърдение би могло да бъде изречено само от краен ислямист в турския меджлис. Известни са десетките османо-турски извори за продажба на българи – мъже, жени и деца по пазарите за роби в Близкия изток, известно е също така, че условие за освобождаването на роб е той да приеме мохамеданската вяра. Как така не е имало робство, г-н Манчев? Ами християните са били наречени „рая” – тоест „стадо”, което е по-зле и от роб. Християните не са имали процесуални права в съда, не са имали частна собственост в истинския смисъл на това понятие, тъй като основното средство за производство – земята е било собственост на султана. Ами какво да кажем за Кръвния данък (девширме)? Както на робите децата са били отнемани и продавани отделно от родителите си, същото се е случвало и с българите в Османската империя.
Циникът Манчев продължава: „Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербат? Защо сърбите 70 години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава?” и прочие глупости. Сега вече се чудим как е възможно човек като Манчев да е изследовател на балканската история и да пише учебници по тези въпроси. Първо, ние сме въставали много преди сърбите – още въстанието на Константин и Фружин, Карпошовото въстание и прочие. Второ, сръбското въстание нямаше да завърши с успех ако не беше намесата на Русия. Същото важи и за появата на гръцката държава. Освен това българите активно се включват в тези борби на своите съседи, защото наивно са се надявали, че освобождаването на Сърбия и Гърция ще доведе и до освобождаването на България, чиито земи чисто географски се намират навътре в Османската империя и достигат почти до нейната столица. За съжаление, когато се появиха малките държавички на сърби и гърци, те решиха да се уголемят, за сметка на българския народ. За коварната им политика спрямо нас пишат видни български възрожденци, революционери, като Левски ,Ботев, Каравелов и други.
И накрая, Манчев знае всичко това, но факта, че изказва подобни антибългарски и антинаучни тези означава, че се е поставил в услуга на външни, враждебни на българщината интереси – не само на запад, но и на югоизток от нашите граници.
Г-н Манчев, срам ни е от вас! Вие не сте нито българин, нито учен!
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ
Гр. Велико Търново
15 ноември 2009 г.
Председател на ВМРО-Студентска организация – Велико Търново
/Александър Маринов/
Заместник-председател на ВМРО-Студентска организация – Велико Търново
/Красимир Илиев/
Секретар на ВМРО-Студентска организация – Велико Търново
/Траян Димитров/
