3 април 1903 г. Убит е Михаил Попето в сражение с турците при с. Гавалянци, Кукушко

Михаил Апостолов – Попето е роден в с. Долна Диканя, Радомирско в 1871 г. Израства в много бедно семейство. Майка му умира и баща му го изпраща в София да учи занаят. Попето бил буден младеж. Отбива военната си служба в кавалерията – 1-ви конен полк, и стига до чин подофицер. В кавалерията се научава да борави със сабя и да стреля с лявата ръка, навици, които в последствие ще му бъдат от голяма полза като войвода в Македония. Напуска армията и става стражар в конната полиция в София. Макар и без високо образование Михаил Попето е природно интелигентен, съобразителен, със силно развито чувство за справедливост. Бил голям патриот, знаел наизуст повечето стихотворения на Христо Ботев, които обичал да рецитира по-късно пред своите четници и селяните в Македония. През 1895 г., когато Македонският комитет в София организира четническата акция в Македония, Попето не се колебае нито за миг, напуска стражарската служба и тръгва с четата на поручик Начев. След Мелнишката акция се завръща в София. Тук съдбата го среща с Гоце Делчев, който по това време организира първите чети на Вътрешната организация, които трябва да влезнат в Македония. В края на 1896 г. Гоце Делчев напуска учителското си място в Банско и посвещава цялото си време за изграждане на четническия апарат в Македония. Снабден със специални пълномощия като задграничен представител на ВМОРО той се опитва да привлече за войводи някои стари харамии, както и военнослужещи от Българската армия. Целта е във всяка околия в Македония и Одринска Тракия да има постоянно присъстваща чета, която да върши агитационна работа сред населението, да създава революционни комитети и да защитава местните хора от турски посегателства. Първоначално Гоце Делчев привлича старите харамии Кочо Мускура, Иван Карасулията, Илия Кърчовалията, Апостол Петков, Атанас Градобалията, Георги Бродалията и др. Някои от тях стават добри дейци на Организацията, като Иван Карасулски (Карасулията) и Апостол Петков – наречен от признателното население Ениджевардарското слънце, за които българският народ още пее песни. Други обаче трудно се разделят с харамийските си навици и на моменти създават сериозни проблеми на Организацията. За да издигне авторитета на ВМОРО пред населението Гоце разбира, че трябва да привлече нови хора, мотивирани само и единствено от идеята за Освобождението на Македония. Първите трима, които Гоце Делчев привлича са Михаил Апостолов – Попето, Марко Иванов от Котел – останал известен като Марко Лерински и Христо Чернопеев от с. Дерманци, Луковитско. И тримата са подофицери от Българската армия, и тримата родени в Свободна България, но изгарящи от желание да се посветят на каузата за освобождението на братята си в поробена Македония. Този факт съвсем умишлено се премълчава или омаловажава от скопските историци-фалшификатори, защото диаметрално се разминава с техните измислици, че ВМОРО е създадена, за да се бори за някаква си македонска нация, а Гоце Делчев дори се е борил срещу България. Нищо подобно – Гоце Делчев не само е юнкер във военното училище в София и български учител в Щип и Банско, но е преди всичко български патриот. Не само първите войводи, които изпраща в Македония са родени в България, но и първите чети са основно попълнение с млади идеалисти от свободните предели, а Организацията получава и значително количество оръжие и парични средства от България. Михаил Апостолов – Попето е най-големия по значение ученик на Гоце Делчев. Той става и първия войвода на агитационно-организаторска чета. През седемгодишната му дейност през четата му като негови възпитаници минават редица, станали после големи дейци на ВМОРО като: Михаил Герджиков, Никола Дечев, Петър Юруков, Делчо Коцев, Пешо Самарджиев, Никола Жеков, Атанас Бабата, Антон Кьосето, Кръстю Българията, Гоне Бегинин, Трайко Йотов, Иван Варналията и много други.. През тези седем години Михаил Попето действа в няколко района на Македония – Гевгелийско, Солунско, Кукушко, Ениджевардарско и Воденско, посява семената на революционната борба и оставя след себе си плеяда подготвени и смели борци. Първата агитационно-организаторска чета, с която Попето влиза като войвода в Македония през 1897 г. е от 7 души. Всички са от свободните части на България и имат военна подготовка: Михаил Апостолов – Попето, Васил Иванов Чочов – старши подофицер от 1-ви Пехотен полк, Александър Маринов от Пловдив – ученик от унтерофицерското училище, Филип Григоров, ученик от същото училище, Николай Петров, също унтерофицер и др. Гоце Делчев възлага големи надежди на тази първа по негов идеен замисъл чета. Четата има като район на действие Малешевско, но действа и в Кочанско, Радовишко и Струмишко. На 17 юли четата на Попето се среща с четата на Гоце Делчев в с. Виница, Кочанско. На 20 юли двете чети извършват първата си по-голяма акция в с. Букевци, където наказват четирима черкези, които тормозят местното българско население. За набавяне на средства за Организацията на 14 септември 1897 г. Михаил Попето отвлича богатия турчин Назъм бей от Струмица. През 1898 г. четата на Попето, вече от 13 души, обикаля Серско и Кукушко. През 1899 г. Михаил Апостолов – Попето обикаля Воденско и Ениджевардарско. През 1900 г. Попето, като апостол, продължава да обикаля из Македония, този път в Тиквешко. Първите години от създаването на четническия институт в Македония са съпроводени с много трудности. Няма достатъчно оръжие, малко са просветените хора в комитетите по селата, много често стават предателства, четата на Михаил Апостолов – Попето води десетки сражения с турските потери. През тези първи 2-3 години Михаил Попето понася стоически всички лишения и неизгодни, през цялото време вдъхва увереност и кураж на своите четници и местното селско население. За тези трудни първи години Михаил Герджиков, който през 1900 г. е в четата на Попето, си спомня: “В Тиквешко се случи един път вече трети ден не бяхме яли. Едни от четниците спяха, а Попето се кърпеше. Аз седнах до него и бях взел малко отчаяна поза. Той никога не ни оставяше да се отчайваме, той пееше песни, правеше шеги, разсмиваше ни, изобщо не даваше да се отчайваме. Аз бях се умислил. Той ме погледна и ме попита “Абе адаш, какво си се замислил?”, аз му се оплаках, че между тоя народ, за който сме решени да дадем и живота си има и такива, които са готови и да ни предадат. Попето отговори: “Знаеш ли, аз не съм тръгнал за тия хора, що ни предават, а за тия хора в народа, които чувстват и мислят като нас.” Въпреки големите си заслуги Михаил Апостолов - Попето е изключително скромен. Дори по униформата си не се различавал от обикновените четници. Навсякъде по селата е готов да отдели време и за най-обикновения човек, за да го просвети за целите на освободителното движение. Така години наред Михаил Апостолов – Попето служи всеотдайно на поробените българи в Македония, бори се и създава необходимия кадър от млади революционни сили и във вихъра на борбата намери своята смърт, без да може да дочака решителния час, в който неговите възпитаници през Илинденското въстание разтресоха Османската империя и стреснаха заспалата съвест на Европа. През март 1902 г. Михаил – Попето по заповед на ЦК на ВМОРО се отправя от Кукушко за Петричко, където му е възложена нова задача. На 3 април 1902 г. четата на Михаил Апостолов – Попето е застигната от силна турска потеря и влиза в сражение с нея при с. Гавалянци, Кукушко. В това сражение войводата Михаил Попето намира своята геройска смърт, оставяйки след себе си цяла плеяда обучени от него войводи и своя пример как безкористно и всеотдайно трябва да се служи на националната идея. Погребан е в двора на църквата в с. Гавалянци, Кукушко. Неговият съвременник Стефан Аврамов в книгата си “Героични времена” пише за него: “От тоя простодушен апостол лъхаше чист идеализъм, себеотрицание, смел организаторски дух, човеколюбие и всеотдайност. Седем години непрестанно той беше на своя пост, гол, бос и окъсан, гладен и жаден, бдеше като часовой на своя пост.”