Events
08 / 15
| ||
08 / 16
| ||
08 / 17
| ||
08 / 18
| ||
08 / 19
| ||
08 / 20
| ||
08 / 21
| ||
08 / 22
| ||
08 / 23
| ||
08 / 24
| ||
08 / 25
| ||
08 / 26
| ||
08 / 27
| ||
08 / 28
| ||
08 / 29
| ||
08 / 30
| ||
08 / 31
| ||
09 / 1
| ||
09 / 2
| ||
09 / 3
| ||
09 / 4
| ||
09 / 5
| ||
09 / 6
| ||
09 / 7
Start: 00:00
End: 23:59
Българската легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия. Сръбското правителство пристъпва към тази мярка, за да не се компрометира пред европейската дипломация, която става гарант за спазване на сключеното между Белград и Цариград споразумение. Start: 00:00
End: 23:59
Солунската българска община тържествено открива ново смесено българско училище. Училището се помещава в къщата на търговеца Иван Пепов. В началото се обучават 110 деца, разделени в две отделения – за момчета и за момичета. За учител е поканен йеродякон Агапий Войнов, по-късно заменен от Стоян Божков. Start: 00:00
End: 23:59
Охридско-Дебърското въстание е съвместна акция на българското и албанското население срещу сръбския режим във Вардарска Македония, установен след Междусъюзническата война 1913 г. Избухва през септември и обхваща Дебърско, Стружко и Охридско. Обединени български и албански чети освобождават Дебър. Начело на въстаниците застава Петър Чаулев, подпомогнат от други дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстаниците успяват да прогонят сръбските войски и администрация от Струга. Освобождават и Охрид. Въстанието внася известно безпокойство в Белград и за да не се разрасне още повече, срещу него са изпратени значителни войскови сили и сръбски четници. В помощ на Сърбия се включва и Гърция. Въстаниците отстъпват пред многобройния в количествено отношение и по-добре въоръжен противник въстаниците. Start: 00:00
End: 23:59
Генерал Иван Колев със своята 1-ва конна дивизия нанася съкрушителен удар на 47-и руски корпус. По време на Първата световна война ген. Иван Колев е инспектор на конницата и началник на Конната дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война 1914–1918. Start: 00:00
End: 23:59
България и Румъния подписват Крайовския договор. С този договор се урежда връщането на Южна Добруджа на България (предадена на Румъния с Букурещкия мирен договор - 1913 г.; оставена за нея според Ньойския мирен договор 1919 г.). Според Крайовския договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг, която трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси. | ||
09 / 8
Start: 00:00
End: 23:59
Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква "Свети Стефан" (Желязната църква) в Цариград. Църквата "Свети Стефан" се намира в кв. "Фенер" в Цариград. Тя е построена от цариградските българи, които преустройват къща, дарена от княз Стефан Богориди, в дървена църква. Долният етаж на дървената къща е превърнат във временен параклис, тържествено осветен на 9 октомври 1849 г. от Созоагатополския митрополит. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм (известен като Дървената църква), посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан. На следващата 1850 г. с камъните от разрушените две къщи срещу първата църква е завършен строеж на т. нар. Метох – голяма триетажна каменна постройка с 25 стаи. Така се оформя духовния център на цариградските българи, на около 300 м. от Вселенската гръцка патриаршия. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба в тази църква Иларион Макариополски отхвърля властта на гръцкия патриарх и застава начело на българската църковна йерархия. Start: 00:00
End: 23:59
Проведен е референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на България за "народна република". В него участват 91,63 % от гласоподавателите. 97,01 % от бюлетините са действителни и от тях 95,63 % са за република. Резултатите не са оспорени от нито една политическа сила. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е генералът от пехотата Велизар Лазаров. Той участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на Балканската война е командир на 3-а дружина на 14-и Македонски пехотен полк от 11-а пехотна дивизия. По време на Първата световна война е командир на 1-ви пехотен софийски полк. Генерал Велизар Лазаров е един от основателите на Военния съюз. Start: 00:00
End: 23:59
Българските доброволци, участващи в сръбско-турската война, полагат тържествено клетва. Сръбско-турската война започва на 18 юни 1876 г. Тя избухва в резултат на желанието на сръбския народ да подпомогне въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.) и да премахне своя васалитет по отношение на Османската империя. С известни прекъсвания войната продължава до 19 октомври 1876 г. На 16 февруари 1877 г. е подписан мирен договор, който възстановява положението, съществувало между двете страни преди започването на войната. Start: 00:00
End: 23:59
Провежда се съвещание на представителите на комитетите "Единство", войводи на македонски чети и руски офицери. В Рилския манастир под председателството на митрополит Натанаил Охридски, е взето решение за организиране на въстание в Македония. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
09 / 9
Start: 00:00
End: 23:59
Пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, сключват примирие, а не траен мир, за какъвто настоява византийската страна. Симеон I Велики е български княз (от 893 г. до 917 г.) и цар (от 917 г. до 927 г.). Син е на княз Борис I (заемал престола от 852 г. до 889 г.). Роден е през 864 г. Завършва Магнаурската школа в периода на най-големия й разцвет, като при обучението си в нея се запознава с произведенията на античните писатели и философи (Магнаурската школа е висше училище във византийската столица Константинопол, считано за едно от най-добрите учебни заведения в средновековието). Съвременниците на Симеон І Велики го наричат "полугрък", "цар книголюбец" и "нов Птолемей" заради много доброто му елино-византийско образование. Замонашава се в Цариград още преди завършването на висшето си образование. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство с молба за оказване на помощ. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В България се извършва преврат и Отечественият фронт (ОФ) овладява властта. Превратът е извършен с помощта на действащи офицери от Българската армия, преминали на страната на ОФ, съветските войски, навлезли в България на 8 септември и партизани. | ||
09 / 10
| ||
09 / 11
Start: 00:00
End: 23:59
Започва Татарбунарско въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна и жестоко потушено от румънската армия. Start: 00:00
End: 23:59
В Добрич е учреден Централен добруджански комитет за подпомагане на установяването на българската власт в Южна Добруджа. | ||
09 / 12
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Киро Димитров Попов - български революционер, участник в националното-освободително движение. Той е брат на Ст. Балкански. Завършва класно училище при даскал Б. Петков и медицина в Букурещ, където попада в средите на българската революционна емиграция. Сближава се с Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др. Известно време работи като лекар, след това се връща в България. През пролетта на 1870 г. е назначен за градски лекар в Карлово. Член е на местния революционен комитет. Близка дружба го свързва с Васил Левски, който намира сигурно убежище в дома му. Киро Попов открива първата аптека в Карлово. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е арестуван и откаран в Пловдив. Осъден и обесен близо до Караул хан в града. Start: 00:00
End: 23:59
ВМОРО вдига въстание в Охридско, Стружко и Дебърско. Четите на Христо Чернопеев и Павел Христов разгромяват сръбските окупационни части и освобождават Охрид. Start: 00:00
End: 23:59
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) българската армия овладява Кавала. Първата световна война (1914-1918 г.) се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и др.). Start: 00:00
End: 23:59
В Горна Джумая съмишленици на Иван Михайлов разстрелват Алеко Василев, Арсений Йовков и група привърженици на Илинденската организация. Оцелява водачът на организацията Георги Занков. Start: 00:00
End: 23:59
Цар Борис III връчва бойно знаме на Военното училище. Start: 00:00
End: 23:59
За първи път след 20-годишно прекъсване български архиерей служи в катедралата "Св. Климент" в Охрид, а на 14 септември – и в църквата на манастира "Св. Наум". Start: 00:00
End: 23:59
По време на Втората световна война (1939-1945 г.), на 12 и 13 септември, са извършени нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. | ||
09 / 13
Start: 00:00
End: 23:59
Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново, след като е избран за митрополит на Търновската епархия. Start: 00:00
End: 23:59
На 12 и 13 септември в Горна Джумая членове на ВМРО, които са привърженици на дясното течение в организацията, водено от Иван (Ванчо) Михайлов разстрелват Алеко Василев, ръководител на Помощната организация, и Арсений Йовков, главен редактор на в. "Илинден", с около още 20 други привърженици на противниковото – ляво течение във ВМРО. Оцелява водачът на Илинденската организация Георги Занков. Start: 00:00
End: 23:59
Провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък. | ||
09 / 14
Start: 00:00
End: 23:59
Партений Павлович става епископски викарий на митрополията в Сремски Карловци (днес в Сърбия) с условие да не изисква никога своя епархия. Start: 00:00
End: 23:59
Подписва се Одринският мирен договор, по силата на който след Руско-турската война (1828-1829 г.) Сърбия и Гърция получават автономен статут (през 1830 г. със съгласието на Англия, Франция и Русия Гърция получава независимост). Разширява се самоуправлението на дунавските княжества (Влашко и Молдова). Границата между Русия и Турция се запазва (по р. Прут), като териториалните придобивки на Петербург се ограничават до делтата на р. Дунав и до бреговата линия от Анапа до Поти. Въпреки че българският въпрос не се третира в Одринския договор, мирният договор променя статуквото на Балканите и създава реални предпоставки за стопански подем в българските земи, които придобиват стратегическо значение за Високата порта. Start: 00:00
End: 23:59
Браилската полиция разкрива група българи, подготвящи Третия браилски бунт. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Димитър Иванов Гешов - български офицер, генерал от пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) е командир на рота и участва в боевете при Брезник и Пирот. През Балканската война командва първа бригада от втора Тракийска дивизия и участва в боевете при Палас, Смилян и Бук, Родопите до Бяло море. В Междусъюзническата война командва втора Тракийска дивизия и се отличава при Криволак. Начело на същата дивизия през Първата световна война Димитър Гешов води успешни боеве при Голаш, Каяли, Дойран и Фурка срещу френските и английските войски. През 1916 г. е назначен за командващ първа армия и защитава позициите при Дойран и Вардар. По здравословни причини през 1918 г. напуска бойното поле. Умира на 8 януари 1922 г. в София. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Стою Петков Брадистилов - български офицер, генерал-лейтенант (от 15 август 1917 г.). През 1884 г. завършва Военното училище в София, през 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино, Италия. На 20 януари 1912 г. получава звание генерал-майор. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на пехотна сборна дивизия и началник на Окупационния корпус при Чаталджа и Булаир. През Междусъюзническата война командва войските в Западна Тракия. В периода 1914-1918 г. е началник на канцеларията на Министерството на войната. В запаса е от декември 1918 г. Умира на 29 август 1930 г. в София. Start: 00:00
End: 23:59
От името на Скопска епархия се подават прошения до мютесарифа в Скопие, до валията в Призрен и до великия везир в Цариград, с които се заявява, че епархията се отказва от Патриаршията и признава българската църква в Цариград. Start: 00:00
End: 23:59
В Серски революционен окръг започват въоръжени действия, които са част от националноосвободителната борба на македонските и тракийски българи. Start: 00:00
End: 23:59
В хода на Първата световна война започва атаката на Антантата при Добро поле. Тази атака води до пробив в отбранителната линия на Южния фронт и е повратен момент за участието на България във войната. Start: 00:00
End: 23:59
Подписва се гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България. През октомври се подписва подобен договор между Турция и Румъния, а през ноември - между Турция и Югославия. Start: 00:00
End: 23:59
Дейци на българските акционни комитети създават в Скопие Градски национален клуб. Подобни клубове възникват и в други градове и съществуват до началото на 1942 г. | ||
В Търново княз Александър І Батенберг издава манифест за признаване на Съединението. Съединението на Източна Румелия с Княжество България е извършено на 6 септември 1885 г. Веднага след неговото провъзгласяване е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Източна Румелия до пристигането на княз Александър I Батенберг. В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д-р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев. Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България..jpg)
Роден е Йоаким Груев (Й. Г. Пройчев) - български възрожденски писател и педагог. Учи при З. Круша, Н. Рилски, Хр. Пулеков. От 1844 г. е ученик в гръцки училище в Пловдив. От 1856 г. до 1868 г. е учител в българското класно училище в Пловдив, взема участие в църковната борба. Изпълнява редица длъжности в турската администрация. По време на Априлското въстание е затворен в Пловдивския затвор. След Освобождението работи в съдебната власт, директор е на просвещението в Източна Румелия (1879-1884 г.), помощник-княжески комисар на Пловдивска област, директор на Пловдивската девическа гимназия. Дописен член е на българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) от 1881 г., редовен член е от 1884 г.
Умира Стоян Стоянов Заимов - български възрожденец, революционер, просветен деец, общественик и писател. Роден е на 12 август 1853 г. в Чирпан. През 1867 г. постъпва в класното училище в Стара Загора. Член е на революционен комитет в града. Прехвърля се в Пловдив, където завършва педагогически курс (1870-1871 г.) и започва да учителства. След покушение над хасковски чорбаджия е заточен в Диарбекир, откъдето впоследствие избягва. През 1874 г. се прехвърля в Румъния. В Браила редактира в-к "Михал" (1875 г.). Участва в основаването на Гюргевския централен комитет, определен е за апостол на Врачанския революционен окръг. Заловен е от турските власти и е осъден на доживотен затвор в Мала Азия (крепостта "Сен Жан д’Акр"). След Освобождението учи в Педагогическия институт в Москва (1880-1882 г.), учителства в различни градове на България, директор е на Народната библиотека в София и др.
