Events
06 / 16
Start: 00:00
End: 23:59
Изпратена е нота от българския кабинет до Русия, Франция и Австро-Унгария, с която се настоява да бъде оказано съдействие за българите в Европейска Турция чрез въвеждане на автономия. | ||
06 / 17
Start: 00:00
End: 23:59
Столицата на Второто българско царство Търново е завладяна от османските турци. Градът е подложен на тримесечна обсада. Българските извори съобщават, че за жителите му появата на огромна османска армия е изненадваща. Малкото извори и тяхната неясна информация дават големи възможности за хипотези и дискусии, в които се предлагат различни варианти за последните дни от историята на Търново като българска столица. Някои съвременни автори реконструират целия ход на османския щурм и рисуват героичната съпротива на защитниците на града на базата на предположения. Други, анализирайки данните от изворите, твърдят, че след мъчителната и дълга обсада градът е принуден да капитулира. Аргументът им е примирителното и неясно съобщение на Григорий Цамблак: “варварите постигнаха целта си и завладяха града, но не чрез силата си, а защото Божията воля допусна”. С влизането на завоевателите в Търново са ликвидирани всички български институции, а с тях и българската власт. Градът е поставен в положение на военна окупация. Start: 00:00
End: 23:59
Заловени са ботевите четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото. На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. | ||
06 / 18
| ||
06 / 19
Start: 00:00
End: 23:59
По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руските войски завладяват Силистра. Отрядите на великия везир Решид паша са разбити и отстъпват на юг. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) между българския и сръбския щаб на армията е сключено споразумение, в което се уточняват някои стратегически аспекти на предстоящата война с Турция. В случай, че основните сили на турската армия се съсредоточат за действия на Вардарския оперативен театър, българското командване трябва да изпрати една армия в състав от три дивизии, която да се съсредоточи на левия фланг на съюзните войски. Планирано е още, ако турското командване избере за основен Тракийския театър и се окаже, че на Вардарския театър не е необходимо да се държат голямо количество сръбски войски, част от тях да се пренасочват на изток в помощ на българската армия. Start: 00:00
End: 23:59
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) започва настъплението на гърците срещу Втора българска армия. След ожесточени боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана те успяват да отхвърлят нашите войски от заеманите позиции. Втора армия започва да се оттегля към долината на р. Струма. Командващият армията генерал-лейтенант Н. Иванов решава да прегради двете основни направления Дойран–Струмица и Демирхисар–Петрич. За целта се създават две бойни групи, които заемат за отбрана склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След неколкодневни упорити боеве отбраната на Втора армия е пробита и е принудена да се оттегли по южните склонове на Кресненското дефиле. | ||
06 / 20
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Панчо Атанасов Михайлов - български революционер, член на ВМРО, поет. Завършва гимназия в Битоля и Солун и Школата за запасни офицери в София. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първа световна война (1915-1918 г.) като офицер, командир на рота. От 1918 г. е чиновник в мина “Перник”. Участва във възстановяването на ВМРО от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. Умира на 17 февруари 1965 г. в гр. София. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
06 / 21
Start: 00:00
End: 23:59
В хода на Междусъюзническата война (1913 г.) след тридневни боеве в периода 19 – 21 юни гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. Start: 00:00
End: 23:59
В Свищов умира големият възрожденски просветен деец и книжовник Христаки Павлович. | ||
06 / 22
Start: 00:00
End: 23:59
Победа на българската армия, командвана от хан Крум, в битката при Версиникия (с. Маламирово, Ямболско). Византийската войска отново е разбита. Император Михаил І Рангаве (811–813 г.) се спасява с бягство, но е принуден да се откаже от престола и да приеме монашеството. Start: 00:00
End: 23:59
В Цариград е свикано събрание на представители на местната българска колония, което решава да започне изграждането на нов по-представителен български храм. За целта събранието приема “Устроение на Народната Българска Църква в Цариград”. Start: 00:00
End: 23:59
Първа Българска армия на ген.-лейтенант Васил Кутинчев овладява Княжевец, а на 24 юни - Пирот. Васил Кутинчев е военен деец, генерал от пехотата. Роден е в Русе на 25 февруари 1859 г.. Завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 г. до 1912 г. е началник на 1. Армейска област. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война 1913 г. командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война 1914–1918 г. е генерал към щаба на Действащата армия и ген.-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия. Start: 00:00
End: 23:59
Дейци на Западнопокрайнската революционна организация "Въртоп" взривяват бомба на Нишката жп гара. В отговор на 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 дейци на ВМРО. | ||
06 / 23
| ||
06 / 24
| ||
06 / 25
Start: 00:00
End: 23:59
Стефан Пешев е роден е Севлиево през 1854 г., изявява се като виден деец на националноосвободителното движение. Стефан Пешев е председател на местния революционен комитет, той е главният организатор на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 г. Start: 00:00
End: 23:59
Организирана е полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914–1918 г.) приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономия на Македония. Start: 00:00
End: 23:59
Република Хърватия и Словения обявяват своята независимост от Югославия. Поставено е началото на четиригодишна гражданска война.
| ||
06 / 26
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Атанас Цветков Узунов - български революционер, общественик, драматург. Той е роден през 1851 г. в Одрин. Учи в Цариград в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в гр. Николаев, Русия през 1871 г. Работи като учител в Сливен през 1872 г., член е на революционния комитет. След смъртта на Васил Левски е определен от БРЦК за негов заместник. След нападение на хасковски чорбаджия предател е арестуван и заточен в Аргана Мадени, Анадола (1873 г.) . През 1876 г. избягва от заточение и работи като учител в гр. Орел. Взема участие в Руско - турската война (1877 г. - 1878 г.) като преводач. След Освобождението е окръжен управител в Лозенград (1879 г.), учител в София (1879 г. - 1881 г.) и Ловеч (1882 г. - 1884 г.). Народен представител; привърженик на Либералната партия. След военните бунтове през 1887 г. живее в имението на жена си край гр. Орел (до 1904 г.) . До 1906 г. е инспектор при Българската екзархия в Цариград. Автор е на драмите: “Цвятко войвода” (1876 г.) , “Добър хайдутин” (1880 г.) . | ||
06 / 27
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Добри Войвода - български хайдутин. Той е роден през 1825 г. в гр. Копривщица. Действа заедно с Ангел Войвода. От 1860 г. е байрактар при Лефтер Войвода. След 1868 г. предвожда своя дружина в Карловско и Казанлъшко. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Румъния се включва в Междусъюзническата война. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
06 / 28
Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Димитър Иванов Горов - български търговец, борец за националната свобода. Брат на А. Горов. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев и други дейци на революционното движение. Дава значителни средства за организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет, наричан от апостолите "казармата". Финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова. Книжка първа" (1875 г.) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със съпругата си И. Горова придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна нищета. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Иванка Димитрова Горова (И. Кънчева Ангелова) - участничка в национално-освободителното движение. Тя е родена около 1856 г. Сестра на А. Кънчев и съпруга на Д. Горов. Учи в Русе, където семейството й се преселва през 1860 г. Включва се активно в освободителното движение след женитбата си. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.), въпреки влошеното си здраве, тръгва заедно със съпруга с руските войски. Тежко болна, остава в Трявна, където умира от туберкулоза. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
По време на Междусъюзническата война Румъния обявява война на България. На 2 юли са извършени румънски десанти при Оряхово, Гиген и Никопол. На 4 юли е завзет Добрич, а на 5 юли - Варна и Балчик. До 15 юли румънските войски стигат Пирдоп и Златица. На 11 юли Австро-Унгария ултимативно налага да започнат преговори за примирие. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:39
| ||
06 / 29
Start: 00:00
End: 23:59
В Ямбол е роден Желю Войвода (Желю Хр. Чернев, Дядо Желю) - български революционер. Сподвижник е на Димитър Калъчлията; от 1860 г. до 1863 г. е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 г. води малка чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1867 г. е отново с Хитов, а през 1868 г. готви голяма чета (писар е Христо Ботев), която не се създава по финансови причини. Воевода е на чети по време на Сръбско-турската война (1876 г.), Руско-турската освободителна (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885-1886 г.). Умира на 24 юни 1893 г. в с. Карапча/Маломир, Ямболско. Start: 00:00
End: 23:59
В Ямбол умира Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) - деец на българското национално-освободително движение. Роден е на 26 април 1848 г. в Ямбол. Учи в родния си град и в Одрин, работи при баща си. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол. Start: 00:00
End: 23:59
В София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици – българи от Европейска Турция. Председател на дружеството е Васил Диамандиев. Start: 00:00
End: 23:59
В София умира Стефан Стефанов Славчев – български офицер, генерал-майор (от 15 август 1917 г.). Той е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийския артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в Шести артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническите част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийския крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в Трета армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Техническия отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През Първата Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в Първа армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). | ||
06 / 30
Start: 00:00
End: 23:59
Васил Левски се среща с изпратения му помощник Димитър Общи. Срещата се състои в лозята край Сопот. Start: 00:00
End: 23:59
Следствената комисия в Пловдив изготвя заключителното си постановление по “Хасковското съзаклятие”. Start: 00:00
End: 23:59
Избухва война между Сърбия и Турция. Във войната срещу Високата порта се включва и Черна гора. Десетки български доброволци сформират чети, с които се присъединяват към сръбската армия. Start: 00:00
End: 23:59
Турската армия настъпва в Източна Тракия, без да срещне сериозна съпротива от намиращите се там малочислени български гарнизони. Местното българско население е подложено на жестоко клане и грабежи. Портата окупира Одрин (10 юли) и достига старата граница. Прогонени са около 100 000 българи. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
07 / 1
| ||
07 / 2
Start: 00:00
End: 23:59
Сформираната в района на Зайчар чета начело с Иван Кулин и Еремия Петров Българов преминава сръбско-турската граница през Връшка чука и се насочва към Раковския манастир. Start: 00:00
End: 23:59
Умира Велчо Петров Ночев (Велчо войвода) - български революционер, участник в националното-освободително движение. Роден е през 1840 г. в махала Камено бърдо, днес към град Априлци. По време на Априлското въстание е войвода на дружина. Start: 00:00
End: 23:59
Публикувани са Привременни правила за църковното устройство и управление на Княжество България, които са отхвърлени от повечето архиереи и от екзарх Йосиф I с мотива, че не са приети от Светия синод и затова нарушават конституцията. Start: 00:00
End: 23:59
Завършва конгресът, на който 19 македонски дружества избират Централно настоятелство с председател Димитър Ризов и подпредседател Димитър Петков. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Михаил Йовов Йовов - военен и държавен деец, дипломат. Роден е в Пловдив. Завършва Военното училище в София и Генералщабна академия в Санкт Петербург. Участва в Балканската война 1912–1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. След края на Първата световна война продължава военната си кариера. На 30 април 1933 г. е произведен в чин генерал-майор. След държавния преврат на 19 май 1934 г. е уволнен от армията. Министър на народното просвещение (23 ноември 1935 г. – 4 юли 1936 г.). Министър на железниците, пощите и телеграфите (23 октомври 1936 г. – 14 ноември 1938 г.). Същевременно е и представител на Съюза на бойците от фронта (1936 – 1940 г.). Депутат е в ХХV ОНС (1940 – 1944 г. ). След 9 септември 1944 г. не се завръща в България и живее в Швеция, а от 1948 г. – в Аржентина. Осъден е задочно от Народния съд на смърт. | ||
07 / 3
| ||
07 / 4
Start: 00:00
End: 23:59
С царски указ е учреден Военноисторическият музей в София. Start: 21:17
На 4 и 5 юли в Букурещ се провежда конференция на българите от Добруджа, Банат, Бесарабия, Букурещ, Браила и Галац, която учредява българска малцинствена партия Върховен народен съвет на българското малцинство в Румъния. | ||
07 / 5
| ||
07 / 6
| ||
07 / 7
Start: 00:00
End: 23:59
Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води бой с турска потеря при Вишовград (Великотърновско). Start: 00:00
End: 23:59
Създават се гранични пунктове и митнически постове по границите на Княжество България. Start: 00:00
End: 23:59
В София е свикан първият, след Освобождението, общ архиерейски събор на Българската екзархия с участието на всички митрополити и епископи, който взема решение за въвеждане на новобългарски език в службите успоредно с черковно-славянския. По време на Страстната седмица службите се провеждат само на новобългарски. На 8 юли в частно заседание се обсъжда преподаването на вероучение в училищата и създаването на църковен фонд към Светия синод. Start: 00:00
End: 23:59
Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва три дивизии в областта, след като на 3 и 4 юли чета на Вътрешната добруджанска революционна организация начело със Сл. Алексиев и Ст. Боздуганов напада румънски чиновници при Старо село, Силистренско. От 4 до 6 юли последват репресии от страна на постоянно присъстващите румънски въоръжени части, в които са убити около 40 българи. Start: 00:00
End: 23:59
По заповед на Иван (Ванчо, Ванчè) Михайлов, Димитър Стефанов, М. Джузданов и Н. Витларов убиват генерал Александър Протогеров. Задграничното представителство и третия член на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) – Георги Попхристов се обявяват против убийството, Националният комитет на Македонските дружества и братства и Илинденската организация обявяват неутралитет, а Иван Михайлов се оправдава пред седмия конгрес на ВМРО. Start: 00:00
End: 23:59
Феодалният владетел Момчил е убит в сражение с двамата си бивши съюзници и настоящи противници Йоан Кантакузин и Умур бег. Те обединяват своите армии. Момчил и войската му трябва да приемат неравностойна битка пред стените на крепостта Перитеорион. Момчил загива в сражението, а бойните му отряди са разгромени. Личната му храброст и смъртта му го превръщат в един от героите на българския народен епос. Йоан Кантакузин включва областта Меропа в своите владения, а Умур бег се оттегля в Мала Азия поради венецианската заплаха, надвиснала над Смирна (Измир), най-голямото пристанище на емиратството Айдън. Start: 00:00
End: 23:59
В с. Бяла черква e роден Киро Петров (Бачо Киро). | ||
07 / 8
| ||
07 / 9
| ||
07 / 10
| ||
07 / 11
| ||
07 / 12
| ||
07 / 13
| ||
07 / 14
| ||
07 / 15
| ||
07 / 16
| ||
По настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад във връзка с убийството на княз Михаил Обренович. Обвиненията към него са отправени заради близките контакти, които той подържа с емигрирали в Нови Сад ръководни дейци на сръбската Омладина.
Роден е Марко Лерински (Георги Иванов) - деец на българското национално освободително движение в Македония и Одринско. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) проявява голяма храброст, поради което е повишен в чин. Остава на военна служба до 1895 г., когато се включва в четническата акция на ВМОК. След неуспеха и отново се връща в Българската армия, но без да прекратява връзката си с ВМОК. През 1900 г. по предложение на Г. Делчев образува чета, с която се прехвърля в Леринско. Тази чета играе ролята на школа за подготовка на революционни кадри. Загива в сражение с турските войски край с. Пътеле, Леринско на 13 юни 1902 г.
Роден е Иван Бончев Бончев - български офицер, генерал-майор (1.01.1918 г.). Завършва Военното училище в София През 1908 г. завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. По време на Балканските войни 1912–1913 г. е командир на 18-и Пехотен Етърски полк. От май 1914 г. е командир на 20-и Пехотен Добруджански полк. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е командир на 3-та бригада от 9-а Пехотна Плевенска дивизия, с която се сражава на Македонския фронт (1915–1917 г.). От януари 1918 г. е командващ 5-а Пехотна Дунавска дивизия.
В София на 75-годишна възраст умира екзарх Йосиф I. Той е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е роден на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К.
В Нови Сад излиза първият брой на в. "Българска дневница". В уводната бележка Георги Раковски очертава програмата на вестника така: "Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът са отбягна; трудищем ся да приятели своего народа упътим как може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна полза."
Княз Александър I полага клетва пред Първо Велико Народно събрание в Търново и поема управлението. Учреден е възпоменателен медал по този повод, с който са наградени около 200 души. 
В Сопот е роден Иван Вазов - български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Брат на Г. Вазов и В. Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си,но бяга в Браила ,където попада в средите на българските хъшове. В периода 1872-1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871 г. ), последвана от "Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) пише третата си стихосбирка "Избавление". 1880 г. работи в Берковския окръжен съд като същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год.
В хода на Руско-турската война под командването на ген. Михаил Драгомиров Четиринадесета пехотна дивизия осъществява успешен десант в района на Свищов.
Югославски войски - танкове и авиация преминават в Република Словения. 48 часа по-рано ( на 25 юни 1991 г. ) Словения обявява независимостта си от СФР Югославия. Словения е съюзна република в състава на СФР Югославия от 1945 г. 
Във Видин пристига извънредният комисар на Високата порта Али Риза паша. На 30 юни 1850 г. Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в района на Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания. Избраната от селските старейшини делегация е приета от извънредния султански комисар на 5 юли. Въстаниците поставят искане за отстраняването на Видинския управител Зия паша, както и за "точното определяне на техните данъци за в бъдеще; отмяна на досегашния начин за събиране на същите от т. нар. субаши и да се предават непосредствено на управителите; отстраняване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите".
Провежда се конгрес на Петрова нива на Одрински революционен окръг с председател Васил Пасков. Взето е решение за въстание с главно ръководно боево тяло Михаил Герджиков.
Български офицери, попаднали в плен край Босилеград, са избити по изричната заповед на сръбския капитан Aрсениевич. На кръглото портретче се вижда българският полковник, чиито обезобразен труп е първият вляво.
Роден е Иван Андонов (И. А. Савов) - български революционер, участник в национално-освободителното движение, учител, адвокат, обществен деец. От 1861 до 1869 г. учи в родното си село (с. Мурсалково - дн. с. Спасово, Старозагорско), в Чирпан и Пловдив (1870–1871 г.). Учителства в с. Евджилери, Чирпанско (дн. с. Средно градище, Старазогорско) (1872-1874 г.), а по-късно в Чирпан. От 1872 г. е член, а след това и секретар (от 1874 г.) на чирпанския революционен комитет. Прави опит за въстание в Чирпан, след което емигрира във Влашко. Завръща се през пролетта на 1876 г. и активно се включва в подготовката на Априлското въстание. Заловен от османските власти, осъден е на смърт, а след това - на доживотен затвор. Лежи в пловдивския и цариградския затвор (1876–1878 г.). След Освобождението (1878 г.) заема редица административни длъжности в Източна Румелия. Той е един от организаторите и ръководителите на Съединението. Работи като адвокат (от 1887 г.).
В с. Варош, Прилепско умира Гьорче Петров (Трояченец) - български революционер, един от основателите и ръководителите на ВМОРО. Работи като учител. Създава революционни комитети в Щип, Битоля, Прилеп, Ресен, Охрид, Крушево, Кичево, Леринско, Костурско. Заедно с Г. Делчев изработва нов устав на организацията (1896 г.). Войвода е на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След възстановяването на ВМРО (1919 г.) заедно с Д. Хаджидимов участва в създаването на Временното представителство на ВМРО (обединена). Жертва на междуособни борби в организацията.
