Events
06 / 9
| ||
06 / 10
Start: 00:00
End: 23:59
Във въстаническия лагер на българите близо до Битоля пристига Алусиан, вторият син на българския цар Иван Владислав. Съвременните историци продължават да спорят дали неговото пристигане при въстаниците е негова собствена инициатива или е ход на ромейската дипломация. Царският произход му осигурява почетно място във въстаническия лагер. Start: 00:00
End: 23:59
В дните от 1 до 10 юни в Букурещ се провежда съдебният процес срещу организаторите на Втория браилски бунт. Браилските бунтове са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Състоят се между 1841 г. и 1843 г. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело на него застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война 1839 г., за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила. Start: 00:00
End: 23:59
Високата порта предлага на Патриаршията проект от 6 точки за уреждане на българския църковен въпрос. По нареждане на Високата порта Патриаршията свиква събор (1858 г. – 16 февруари 1860 г.), за да внесе известни промени в своето управление. На него присъстват само трима представители на българските епархии. Съборът отхвърля дори и умереното искане на “старите” за назначаване в епархиите на владици, които да знаят езика на местното население. В знак на протест българските представители отказват да подпишат протоколите на събора. Църковно-националната борба се изостря все повече. В много селища населението не приема новоназначените гръцки владици. Упорството на Цариградската патриаршия убеждава българските водачи, че народът сам трябва да отхвърли открито нейната власт. На 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски изпълнява народната воля и не споменава на тържествената служба името на гръцки патриарх. Великденската акция повдига духа на българския народ. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
06 / 11
Start: 00:00
End: 23:59
По време на поредния разпит пред следствената комисия в Пловдив хасковският учител Мирчо Попов издава подробния план на вътрешните комитети за бъдещото въстание. На 5 май 1873 г. турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов. Той отказва да дава отговор на поставените му въпроси. Тогава за първи път са разпитани и други хасковски граждани, между които са комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов и Петър Берковски. Пет дена по- късно са проведени нови разпити на тримата членове от Хасковския революционен комитет. При направените очни ставки и с други свидетели се доказва, че те познават Атанас Узунов. На 4 май последният е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. | ||
06 / 12
Start: 00:00
End: 23:59
По време на управлението на хан Телериг византийският император Константин V Копроним потегля от Константинопол към българските земи с 2600 кораба и огромна войска. Морска буря около н. Емине разбива византийския флот и голяма част от войниците загиват. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В Цариград се закрива съборът, свикан от Вселенската патриаршия за решение на българския църковен въпрос. В Събора участват всички бивши цариградски патриарси, патриарсите на Александрия, Йерусалим и Антиохия, синодалните и пребиваващите в Цариград митрополити и епископи, мирски лица, гръцки първенци, само четирима българи – владиците Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски, и едно мирско лице – Гавраил Кръстевич. Съборът не пожелава да удовлетвори българските искания и в решенията си заменя думите “българи” и “български” с “християни”. Българите в Цариград подават до Високата порта изложение, продължавайки преследването на народната цел – възстановяване на Българската православна църква. Start: 00:00
End: 23:59
В Битоля е основана Отоманска партия на базата на Българската народнофедеративна партия начело с депутата в отоманския парламент Тодор Павлов. Start: 00:00
End: 23:59
Дейци на Западнопокрайнската революционна организация "Въртоп" взривяват бомба на Нишката жп гара. На 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 македонски дейци. Start: 00:00
End: 23:59
В Гюмюрджина е основано българско читалище "Просвета", продължител на съществувалото до 1920 г. читалище. Start: 00:00
End: 23:59
След четиримесечна дейност е разкрита нелегалната терористична организация на Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Нейният ръководител Меди Доганов (Ахмед Доган) е осъден на 10 г. затвор, а четирима други терористи - на различни срокове лишаване от свобода. | ||
06 / 13
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Загива в бой с турски войски Марко войвода (Георги Иванов), след предателство на местни гъркомани в леринското село Пътеле (днес Агиос Панталеймонас, Гърция). Марко войвода е известен още с прякорите: Георги Геройски, Марко Лерински. Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Георги Иванов е роден през 1862 г. в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Той взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. През 1895 г. Георги Иванов напуска службата, влиза в редовете на Върховния Македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 г. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер. През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където получава псевдонима Марко. Start: 00:00
End: 23:59
На среща в Цариград екзарх Йосиф I и униатският архиепископ Михаил Миров обсъждат възможността за обявяване на уния в македонските земи. Целта е да се защити националната идентичност на македонските българи, които се предвижда след Балканските войни да преминат към Гърция и Сърбия. Това така и не се случва. Свещеник Михаил Миров е ръкоположен за теодосиополски епископ и е издигнат за архиепископ и глава на Католическата българска църква от източния обряд (униати) със седалище в Цариград през февруари 1907 г. Той заема това място до смъртта си на 17 август 1923 г. Михаил Миров е роден в с. Топузларе (днес Зорница), Ямболско. Първоначално завършва Висшата духовна семинария в Цариград, а през 1883 г. приема монашески сан. Start: 00:00
End: 23:59
В София започва да излиза седмичния политически вестник "La Macedoine". Близкото до ВМРО (Иван Михайлов) издание съществува до август 1937 г. Директор е С. Евтимов, а главен редактор Д. Чилев. | ||
06 / 14
Start: 00:00
End: 23:59
Александър Стамболийски е убит от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето). Start: 00:00
End: 23:59
Умира Захари Зограф - български художник от епохата на Възраждането. Роден е през 1810 г. в Самоков. Учи при брат си Д. Зограф. Картините и стенописите му са със сложни колоритни хармонии, внася в тях битови и светски елементи. Рисува икони в Пловдив (църквата "Св. Константин и Елена", 1836 г.), Копривщица (църквата "Св. Богородица", 1837 г.-1838 г.), Щип (църквата "Св. Богородица", 1843 г.), Плаковския манастир (1845 г.), Долнобешовишкия манастир (1845 г.), Перник - Старата църква (1846 г.), Девическия манастир в Габрово и др. Работи стенописи в църквата "Св. Никола" и преддверието на параклиса "Св. Архангели" в Бачковския манастир (1840 г.), в църквата на Рилския манастир (1844 г.), Троянския манастир (1848 г.-1849 г.), Преображенския манастир (1847 г. и 1849 г.). През 1851 г.-1852 г. в Атон създава стенописите в манастира "Лаврата на св. Атанасий", икони за параклиса на метоха на Зографския манастир в Карея. Автор е на портрети: 3 стенописни портрета - в Бачковския (1840 г.), Троянския (1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастири, 3 кавалетни портрета - на съпругата на Д. Зограф, на Н. Start: 00:00
End: 23:59
Под ръководството на хаджи Ставри Койнов революционните дейци от Търновско организират чета от около 70 души, която се отправя към Габрово. Според предварителния план, съгласуван с Георги Раковски, действията на четата трябва да доведат до обявяване на въстание в българските земи, но четата е малобройна и бързо е разбита от турските власти. Start: 00:00
End: 23:59
Умира Никола Дончев Войновски – български революционер. Роден е на 9 ноември 1849 г. в Габрово. Никола Войновски е военен ръководител на четата на Хр. Ботев. Учи в Габровското класно училище, по-късно завършва частно търговско училище в Галац, Румъния, където изучава румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Работи в търговски къщи. Продължава образованието си в Одеското военно училище. В началото на май 1876 г. постъпва в четата на Хр. Ботев. Военните му способности се проявяват при завладяването на парахода "Радецки", боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Хр. Ботев оглавява голяма част от четата и я повежда към Централна Стара планина. Загива в бой с турска потеря. | ||
06 / 15
| ||
06 / 16
Start: 00:00
End: 23:59
Изпратена е нота от българския кабинет до Русия, Франция и Австро-Унгария, с която се настоява да бъде оказано съдействие за българите в Европейска Турция чрез въвеждане на автономия. | ||
06 / 17
Start: 00:00
End: 23:59
Столицата на Второто българско царство Търново е завладяна от османските турци. Градът е подложен на тримесечна обсада. Българските извори съобщават, че за жителите му появата на огромна османска армия е изненадваща. Малкото извори и тяхната неясна информация дават големи възможности за хипотези и дискусии, в които се предлагат различни варианти за последните дни от историята на Търново като българска столица. Някои съвременни автори реконструират целия ход на османския щурм и рисуват героичната съпротива на защитниците на града на базата на предположения. Други, анализирайки данните от изворите, твърдят, че след мъчителната и дълга обсада градът е принуден да капитулира. Аргументът им е примирителното и неясно съобщение на Григорий Цамблак: “варварите постигнаха целта си и завладяха града, но не чрез силата си, а защото Божията воля допусна”. С влизането на завоевателите в Търново са ликвидирани всички български институции, а с тях и българската власт. Градът е поставен в положение на военна окупация. Start: 00:00
End: 23:59
Заловени са ботевите четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото. На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия. За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. | ||
06 / 18
| ||
06 / 19
Start: 00:00
End: 23:59
По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руските войски завладяват Силистра. Отрядите на великия везир Решид паша са разбити и отстъпват на юг. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) между българския и сръбския щаб на армията е сключено споразумение, в което се уточняват някои стратегически аспекти на предстоящата война с Турция. В случай, че основните сили на турската армия се съсредоточат за действия на Вардарския оперативен театър, българското командване трябва да изпрати една армия в състав от три дивизии, която да се съсредоточи на левия фланг на съюзните войски. Планирано е още, ако турското командване избере за основен Тракийския театър и се окаже, че на Вардарския театър не е необходимо да се държат голямо количество сръбски войски, част от тях да се пренасочват на изток в помощ на българската армия. Start: 00:00
End: 23:59
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) започва настъплението на гърците срещу Втора българска армия. След ожесточени боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана те успяват да отхвърлят нашите войски от заеманите позиции. Втора армия започва да се оттегля към долината на р. Струма. Командващият армията генерал-лейтенант Н. Иванов решава да прегради двете основни направления Дойран–Струмица и Демирхисар–Петрич. За целта се създават две бойни групи, които заемат за отбрана склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След неколкодневни упорити боеве отбраната на Втора армия е пробита и е принудена да се оттегли по южните склонове на Кресненското дефиле. | ||
06 / 20
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Панчо Атанасов Михайлов - български революционер, член на ВМРО, поет. Завършва гимназия в Битоля и Солун и Школата за запасни офицери в София. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първа световна война (1915-1918 г.) като офицер, командир на рота. От 1918 г. е чиновник в мина “Перник”. Участва във възстановяването на ВМРО от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. Умира на 17 февруари 1965 г. в гр. София. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
06 / 21
Start: 00:00
End: 23:59
В Свищов умира големият възрожденски просветен деец и книжовник Христаки Павлович. Start: 00:00
End: 23:59
В хода на Междусъюзническата война (1913 г.) след тридневни боеве в периода 19 – 21 юни гръцката армия превзема и изгаря до основи Кукуш. | ||
06 / 22
Start: 00:00
End: 23:59
Първа Българска армия на ген.-лейтенант Васил Кутинчев овладява Княжевец, а на 24 юни - Пирот. Васил Кутинчев е военен деец, генерал от пехотата. Роден е в Русе на 25 февруари 1859 г.. Завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 г. до 1912 г. е началник на 1. Армейска област. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война 1913 г. командва Първа, а след това и Втора българска армия. По време на Първата световна война 1914–1918 г. е генерал към щаба на Действащата армия и ген.-губернатор на област. През цялата си военна служба съдейства за развитието на Българската армия. Start: 00:00
End: 23:59
Дейци на Западнопокрайнската революционна организация "Въртоп" взривяват бомба на Нишката жп гара. В отговор на 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 дейци на ВМРО. Start: 00:00
End: 23:59
Победа на българската армия, командвана от хан Крум, в битката при Версиникия (с. Маламирово, Ямболско). Византийската войска отново е разбита. Император Михаил І Рангаве (811–813 г.) се спасява с бягство, но е принуден да се откаже от престола и да приеме монашеството. Start: 00:00
End: 23:59
В Цариград е свикано събрание на представители на местната българска колония, което решава да започне изграждането на нов по-представителен български храм. За целта събранието приема “Устроение на Народната Българска Църква в Цариград”. | ||
06 / 23
| ||
06 / 24
| ||
06 / 25
Start: 00:00
End: 23:59
Стефан Пешев е роден е Севлиево през 1854 г., изявява се като виден деец на националноосвободителното движение. Стефан Пешев е председател на местния революционен комитет, той е главният организатор на Априлското въстание в Севлиевско през 1876 г. Start: 00:00
End: 23:59
Организирана е полицейска блокада на София за изземване на оръжието от ВМРО. Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националнореволюционна организация на македонските българи, създадена през есента на 1919 г. от Тодор Александров, Петър Чаулев и ген. Александър Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война (1914–1918 г.) приемат идеята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) за автономия на Македония. Start: 00:00
End: 23:59
Република Хърватия и Словения обявяват своята независимост от Югославия. Поставено е началото на четиригодишна гражданска война.
| ||
06 / 26
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Атанас Цветков Узунов - български революционер, общественик, драматург. Той е роден през 1851 г. в Одрин. Учи в Цариград в гръцко и френско училище. Завършва гимназия в гр. Николаев, Русия през 1871 г. Работи като учител в Сливен през 1872 г., член е на революционния комитет. След смъртта на Васил Левски е определен от БРЦК за негов заместник. След нападение на хасковски чорбаджия предател е арестуван и заточен в Аргана Мадени, Анадола (1873 г.) . През 1876 г. избягва от заточение и работи като учител в гр. Орел. Взема участие в Руско - турската война (1877 г. - 1878 г.) като преводач. След Освобождението е окръжен управител в Лозенград (1879 г.), учител в София (1879 г. - 1881 г.) и Ловеч (1882 г. - 1884 г.). Народен представител; привърженик на Либералната партия. След военните бунтове през 1887 г. живее в имението на жена си край гр. Орел (до 1904 г.) . До 1906 г. е инспектор при Българската екзархия в Цариград. Автор е на драмите: “Цвятко войвода” (1876 г.) , “Добър хайдутин” (1880 г.) . | ||
06 / 27
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Добри Войвода - български хайдутин. Той е роден през 1825 г. в гр. Копривщица. Действа заедно с Ангел Войвода. От 1860 г. е байрактар при Лефтер Войвода. След 1868 г. предвожда своя дружина в Карловско и Казанлъшко. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Румъния се включва в Междусъюзническата война. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
06 / 28
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Иванка Димитрова Горова (И. Кънчева Ангелова) - участничка в национално-освободителното движение. Тя е родена около 1856 г. Сестра на А. Кънчев и съпруга на Д. Горов. Учи в Русе, където семейството й се преселва през 1860 г. Включва се активно в освободителното движение след женитбата си. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.), въпреки влошеното си здраве, тръгва заедно със съпруга с руските войски. Тежко болна, остава в Трявна, където умира от туберкулоза. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
По време на Междусъюзническата война Румъния обявява война на България. На 2 юли са извършени румънски десанти при Оряхово, Гиген и Никопол. На 4 юли е завзет Добрич, а на 5 юли - Варна и Балчик. До 15 юли румънските войски стигат Пирдоп и Златица. На 11 юли Австро-Унгария ултимативно налага да започнат преговори за примирие. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Димитър Иванов Горов - български търговец, борец за националната свобода. Брат на А. Горов. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев и други дейци на революционното движение. Дава значителни средства за организирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), поддържа хъшовете в Румъния, а през 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет, наричан от апостолите "казармата". Финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова. Книжка първа" (1875 г.) и "Песни и стихотворения от С. Стамболова" (1877 г.). Спомоществовател при организирането на четите на Т. Стоянов и Хр. Ботев. Заедно със съпругата си И. Горова придружава Ботевата чета от Гюргево до Бекет (Ботев му предава прощалните писма до семейството и приятелите си). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия като преводач. След Освобождението (1878 г.) живее в Трявна, с. Дерманци, Ловешко, и Плевен. Умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна нищета. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:39
| ||
06 / 29
Start: 00:00
End: 23:59
В Ямбол е роден Желю Войвода (Желю Хр. Чернев, Дядо Желю) - български революционер. Сподвижник е на Димитър Калъчлията; от 1860 г. до 1863 г. е заедно с Панайот Хитов, а през 1866 г. води малка чета, в която участват Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През 1867 г. е отново с Хитов, а през 1868 г. готви голяма чета (писар е Христо Ботев), която не се създава по финансови причини. Воевода е на чети по време на Сръбско-турската война (1876 г.), Руско-турската освободителна (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885-1886 г.). Умира на 24 юни 1893 г. в с. Карапча/Маломир, Ямболско. Start: 00:00
End: 23:59
В Ямбол умира Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) - деец на българското национално-освободително движение. Роден е на 26 април 1848 г. в Ямбол. Учи в родния си град и в Одрин, работи при баща си. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол. Start: 00:00
End: 23:59
В София е създадено Българо-македонско благотворително дружество за подпомагане на ученици – българи от Европейска Турция. Председател на дружеството е Васил Диамандиев. Start: 00:00
End: 23:59
В София умира Стефан Стефанов Славчев – български офицер, генерал-майор (от 15 август 1917 г.). Той е роден на 7 декември 1869 г. в Търново. Завършва Военното училище в София (1889 г.) и Артилерийска инженерна апликационна школа в Торино, Италия (1896 г.). Служи в артилерията и в Софийския артилерийски арсенал (1897 г.). Командва батарея в Шести артилерийски полк (1900 г.) и служи в Артилерийската инспекция (1903 г.); служи като помощник-началник по техническите част в Артилерийската инспекция (1909 г.) и помощник-командир на Софийския крепостен батальон (1910-1911 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на тежката крепостна артилерия и началник на артилерията в Трета армия, която се проявява при атаката на Одринската крепост (1913 г.). След войните е началник на Техническия отдел в Артилерийската инспекция (1914 г.). През Първата Световна война (1915-1918 г.) командва тежка артилерийска бригада в Първа армия (1915 г.), след което е началник на артилерията в Щаба на действащата армия (1916-1918 г.). | ||
06 / 30
Start: 00:00
End: 23:59
Васил Левски се среща с изпратения му помощник Димитър Общи. Срещата се състои в лозята край Сопот. Start: 00:00
End: 23:59
Следствената комисия в Пловдив изготвя заключителното си постановление по “Хасковското съзаклятие”. Start: 00:00
End: 23:59
Избухва война между Сърбия и Турция. Във войната срещу Високата порта се включва и Черна гора. Десетки български доброволци сформират чети, с които се присъединяват към сръбската армия. Start: 00:00
End: 23:59
Турската армия настъпва в Източна Тракия, без да срещне сериозна съпротива от намиращите се там малочислени български гарнизони. Местното българско население е подложено на жестоко клане и грабежи. Портата окупира Одрин (10 юли) и достига старата граница. Прогонени са около 100 000 българи. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
07 / 1
| ||
07 / 2
Start: 00:00
End: 23:59
Сформираната в района на Зайчар чета начело с Иван Кулин и Еремия Петров Българов преминава сръбско-турската граница през Връшка чука и се насочва към Раковския манастир. Start: 00:00
End: 23:59
Умира Велчо Петров Ночев (Велчо войвода) - български революционер, участник в националното-освободително движение. Роден е през 1840 г. в махала Камено бърдо, днес към град Априлци. По време на Априлското въстание е войвода на дружина. Start: 00:00
End: 23:59
Публикувани са Привременни правила за църковното устройство и управление на Княжество България, които са отхвърлени от повечето архиереи и от екзарх Йосиф I с мотива, че не са приети от Светия синод и затова нарушават конституцията. | ||
Христо Ботев издава в Браила първия брой на в. "Дума на българските емигранти". Мотото на вестника е "Истината е свята. Свободата е мила." Христо Ботев успява да отпечата само пет броя от вестника.
Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело (на снимката) и Янош Хуняди за прогонване на османските нашественици от Европа (1443 г. - 1444 г.). Така наречения “Дълъг поход” на кръстоносната армия, командвана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (1434 – 1444 г.) и трансилванския войвода Янош Хуняди (1437 – 1456 г.), започва през октомври 1443 г. Кръстоносният поход има дълга подготовка, в която активно се включва Римската църква и сам папа Евгений ІV. В християнската военна кампания се включват 250 000 унгарски, полски, немски и френски рицари, чешки хусисти и 8000 сръбски бойци на деспот Георги Бранкович (1426 – 1456 г.). В християнската армия участва и българският престолонаследник Фружин, “господарят на Загоре”. В първия си поход християнската армия стига до Ихтиманските възвишения. Въпреки удържаната победа над турците, поради настъпващата зима на 1443 г.-1444 г., тя се връща обратно.
Издадени са присъдите над арестуваните участници във Втория браилски бунт (1842 г.). Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. Браилските бунтове (1841 - 1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния, с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839 г.), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила.
По настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад във връзка с убийството на княз Михаил Обренович. Обвиненията към него са отправени заради близките контакти, които той подържа с емигрирали в Нови Сад ръководни дейци на сръбската Омладина.
Роден е Марко Лерински (Георги Иванов) - деец на българското национално освободително движение в Македония и Одринско. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) проявява голяма храброст, поради което е повишен в чин. Остава на военна служба до 1895 г., когато се включва в четническата акция на ВМОК. След неуспеха и отново се връща в Българската армия, но без да прекратява връзката си с ВМОК. През 1900 г. по предложение на Г. Делчев образува чета, с която се прехвърля в Леринско. Тази чета играе ролята на школа за подготовка на революционни кадри. Загива в сражение с турските войски край с. Пътеле, Леринско на 13 юни 1902 г.
Роден е Иван Бончев Бончев - български офицер, генерал-майор (1.01.1918 г.). Завършва Военното училище в София През 1908 г. завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. По време на Балканските войни 1912–1913 г. е командир на 18-и Пехотен Етърски полк. От май 1914 г. е командир на 20-и Пехотен Добруджански полк. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е командир на 3-та бригада от 9-а Пехотна Плевенска дивизия, с която се сражава на Македонския фронт (1915–1917 г.). От януари 1918 г. е командващ 5-а Пехотна Дунавска дивизия.
В София на 75-годишна възраст умира екзарх Йосиф I. Той е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е роден на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К.
В Нови Сад излиза първият брой на в. "Българска дневница". В уводната бележка Георги Раковски очертава програмата на вестника така: "Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът са отбягна; трудищем ся да приятели своего народа упътим как може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна полза."
Княз Александър I полага клетва пред Първо Велико Народно събрание в Търново и поема управлението. Учреден е възпоменателен медал по този повод, с който са наградени около 200 души. 
В Сопот е роден Иван Вазов - български писател, поет, драматург, публицист, почетен член на БАН (1921 г.), почетен д-р на филологическите науки. Брат на Г. Вазов и В. Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а след това в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 г. е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си,но бяга в Браила ,където попада в средите на българските хъшове. В периода 1872-1873 г. учителства в България. През 1875 г.става член на революционния комитет в родния си град. След избухването на Априлското въстание 1876 г. емигрира през Цариград в Румъния. От този период е първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла" (1871 г. ), последвана от "Тъгите на България" (1877 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) пише третата си стихосбирка "Избавление". 1880 г. работи в Берковския окръжен съд като същата година се премества в Пловдив, където развива активна обществено-политическа и публицистична дейност. Заедно с Константин Величков описва в продължение на 5 год.
В хода на Руско-турската война под командването на ген. Михаил Драгомиров Четиринадесета пехотна дивизия осъществява успешен десант в района на Свищов.
Югославски войски - танкове и авиация преминават в Република Словения. 48 часа по-рано ( на 25 юни 1991 г. ) Словения обявява независимостта си от СФР Югославия. Словения е съюзна република в състава на СФР Югославия от 1945 г. 
Провежда се конгрес на Петрова нива на Одрински революционен окръг с председател Васил Пасков. Взето е решение за въстание с главно ръководно боево тяло Михаил Герджиков.
Български офицери, попаднали в плен край Босилеград, са избити по изричната заповед на сръбския капитан Aрсениевич. На кръглото портретче се вижда българският полковник, чиито обезобразен труп е първият вляво.
Във Видин пристига извънредният комисар на Високата порта Али Риза паша. На 30 юни 1850 г. Али Риза паша изпраща във въстаническия лагер в района на Връшка чука и с. Раковец делегация с писмено възвание, в което се дава тридневен срок за разпускане на въстаническите отряди. На населението се предлага да излъчи свои представители, които да изложат пред властите своите искания. Избраната от селските старейшини делегация е приета от извънредния султански комисар на 5 юли. Въстаниците поставят искане за отстраняването на Видинския управител Зия паша, както и за "точното определяне на техните данъци за в бъдеще; отмяна на досегашния начин за събиране на същите от т. нар. субаши и да се предават непосредствено на управителите; отстраняване на всички турци от техните селища и разрешаване да носят оръжие също както мюсюлманите".
Роден е Иван Андонов (И. А. Савов) - български революционер, участник в национално-освободителното движение, учител, адвокат, обществен деец. От 1861 до 1869 г. учи в родното си село (с. Мурсалково - дн. с. Спасово, Старозагорско), в Чирпан и Пловдив (1870–1871 г.). Учителства в с. Евджилери, Чирпанско (дн. с. Средно градище, Старазогорско) (1872-1874 г.), а по-късно в Чирпан. От 1872 г. е член, а след това и секретар (от 1874 г.) на чирпанския революционен комитет. Прави опит за въстание в Чирпан, след което емигрира във Влашко. Завръща се през пролетта на 1876 г. и активно се включва в подготовката на Априлското въстание. Заловен от османските власти, осъден е на смърт, а след това - на доживотен затвор. Лежи в пловдивския и цариградския затвор (1876–1878 г.). След Освобождението (1878 г.) заема редица административни длъжности в Източна Румелия. Той е един от организаторите и ръководителите на Съединението. Работи като адвокат (от 1887 г.).
В с. Варош, Прилепско умира Гьорче Петров (Трояченец) - български революционер, един от основателите и ръководителите на ВМОРО. Работи като учител. Създава революционни комитети в Щип, Битоля, Прилеп, Ресен, Охрид, Крушево, Кичево, Леринско, Костурско. Заедно с Г. Делчев изработва нов устав на организацията (1896 г.). Войвода е на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След възстановяването на ВМРО (1919 г.) заедно с Д. Хаджидимов участва в създаването на Временното представителство на ВМРО (обединена). Жертва на междуособни борби в организацията.