Events

На 23 и 24 май Васил Левски създава в Пловдив революционно ядро с участието на братя Търневи, Ан. Балтов, К. Доганов, Андон Книговезеца и др.

От 23 до 25 май в София се провежда конференция на Добруджанската организация. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна.
По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор 1878 г. оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.

От 23 до 25 май в София се провежда конференция на Добруджанската организация. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна.
По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор 1878 г. оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.

Роден е Данаил Стефанов Юруков – български общественик и политически деец. Родом е от Брацигово Той произхожда от заможно търговско семейство. Учи в родното си място и в Пловдив. От 1867 г. до 1878 г. се занимава с търговия. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). След Освобождението играе активна роля в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Участва в ръководството на южнобългарските комитети “Единство”. През 1978 г. е избран за член на Татарпазарджишкия съдебен съвет. През 1879 г. е съветник на Татарпазарджишката префектура. В периода 1879-1882 г. е председател на углавното отделение на Татарпазарджишкия окръжен съд. Депутат е в Областното събрание, член е на Постоянния комитет (1882 г. – 1885 г.) и виден деец на Народната партия (съединистка). Редактор е на в-к “Съединение”. Член е на Временното правителство след провъзгласяване на Съединението (1885 г.). Публикува “Спомени из политическия живот на България” (1922 г.), в които се съдържат сведения за подготовката и провъзгласяването на Съединението. Умира на 16 юли 1926 г. в София.

Под ръководството на Иван Кулин и Димитър Петрович в района на Северозападна България избухва въстание, наричано Димитракиева буна. Подготовката за въстанието започва още преди края на Кримската война, но организаторите смятат, че с въоръжени акции ще привлекат вниманието на великите сили към българския политически въпрос. Според предварителния план въстаниците трябва да нападнат Белоградчик, но вследствие на предателство турските части успяват да ги обкръжат и разбият. Димитър Петрович съумява да се измъкне от обсадата и с още около 20 души преминава в Сърбия.

Роден е Петър Георгиев Дървингов - български полковник. Той завършва Военното училище в София и висша военна школа в Торино в Италия. Дървингов е революционен и военен организатор и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Взема участие и в Балканските войни и в Първата световна война. Дървингов е един от главните организатори на Македоно-одринското опълчение и 11. пехотна македонска дивизия. Известен е като военен писател и историк, владеещ много чужди езици. Петър Дървингов е автор на студии и 14 книги по военни въпроси, сред които “История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.

Тежко раненият Стоил войвода, Георги Дражев и придружаващите ги четници са обградени в гората до с. Икисча (дн. Близнец) и заловени. По пътя за Сливен Стоил войвода е обезглавен.

Проведен е Осмият конгрес на Добруджанската организация, на който се стига до разцепление: избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение.

Роден е Петко Стоянов Стоянов - български офицер, подполковник. Завършва свищовското класно училище и Военното пехотно училище в Одеса, Русия (1874 г.). Участва в Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) с 53 пехотен полк. След Освобождението служи в източнорумелийската милиция, участва в подготовката и осъществяването на Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война е командир на общия авангард при настъплението към Драгоман и Цариброд, след това командва лявата колона, атакуваща Пирот. Участва в преврата (09.08.1886 г.), след което емигрира в Русия. Офицер е в руската армия. Завръща се в България в 1897 г. и се отдава на обществена дейност. Умира на 28 декември 1925 г. в Стара Загора.

Роден е Филип Стоянов Симидов - български книжовник историограф. Родом е от Търново (дн. Велико Търново). Учи в класното училище в родния си град. Негови съученици и другари са Ст. Стамболов, Ил. Драгостинов и др. Още като ученик е посветен в делото на Търновския революционен комитет от Хр. Иванов Големия. През 1874 г. е учител във Велес. Основава един от първите революционни комитети в Македония. Заподозрян от турската власт, успява да избяга в Румъния (март 1876 г.). Рисува с маслени бои знамето на Ботевата чета. През лятото на 1876 г., когато избухва Сръбско-турската война, е в четата на Филип Тотю. От септември до края на декември 1876 г. редактира в-к “Нова България”. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) като разузнавач в руската армия. Няколко пъти е награждаван с медали за храброст и с грамоти. След Освобождението е училищен инспектор в Раковското учебно окръжие (1885 – 1900 г.). В Оряхово създава първата българска фабрика за мастило и червен восък (1890 г.). Три пъти е избиран за народен представител.

Избухва въстание в Ломско, Видинско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не водят до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме. Но те дават тласък на негодуванието и през 1850 г. революционери от Северозападна България се заемат с организиране на ново въстание. В подготовката му вземат участие и местните търговци, занаятчии и чорбаджии. За ръководители са избрани Ив. Кулин, П. Маринов и Ц. Тодоров. При избухване на въстанието броят на въстаниците достига около 16 000 души. Те обаче са лошо въоръжени и скоро османските власти надделяват във Видинско и Ломско. По-голям размах въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, но без успех. Срещу тях са изпратени османските войски, които се справят с въстаниците във Видинско и Ломско.

По време на църковната служба в Карлово името на гръцкия патриарх е “изхвърлено от богослужението”, с което карловци подкрепят акцията на цариградските българи. В края на март 1860 г. представители на Цариградската българска община провеждат съвещание, в което участват Петко Р. Славейков, Гаврил Кръстевич и други влиятелни църковни дейци. Взето е решение за организиране на т.нар. “Великденска акция”, чрез която се цели официално скъсване с Патриаршията. На 3 април се провежда самата акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски (на снимката) не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.

Четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход "Радецки". Около обяд, когато параходът се доближава до с. Козлодуй, по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре "Радецки" на българския бряг. До големите и авторитетни европейски вестници ("Journal de Genеve" и "La Rеpublique Franсaise") е изпратена телеграма, в която се известява целта на четата. Христо Ботев пише прощалните си писма до съпругата си Венета и до приятелите си в Букурещ. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов - Куруто.
За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. (нов стил) Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.

Георги Раковски завършва третата (окончателна) редакция на поемата "Горски пътник".

Ботевата чета отблъсква черкезки нападения край с. Баница и в района на Милин камък води първото си тежко сражение. Сред загиналите са знаменосецът Никола Симов-Куруто и поп Сава Катрафилов. Вечерта четата успява да разкъса обръча и се насочва към връх Веслец.

Ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква "Възнесение" и обявяват въстание. Сформирана е малка чета.

Централният добруджански народен съвет във Варна се изказва за автономна Северна Добруджа. Дни по-рано – между 23 и 25 май 1919 г., в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България.
С подписания на 7 май 1918 г. Букурещки мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга, България си връща Южна Добруджа в Санстефанските граници, като в Северна Добруджа е установено съвместно владение (кондоминиум) на Централните сили, в което доминира Германия. Предаването на кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на българските правителства до края на войната. (По силата на Санстефанския мирен договор 1878 г. Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата и от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят).

Умира генерал – майор Стефан Георгиев Паприков. Той е роден на 12 април 1858 г. в Пирдоп. Завършва Военното училище с първи випуск през 1879 г. и Академията на Генералния щаб в Санкт Петербург. Заема отговорни държавни постове като министър на войната (1899 г., 1900-1903) г.; министър на външните работи изповеданията в кабинета на Ал. Малинов (1908-1910 г.); пълномощен министър в Русия (1916 г., 1910-1912 г.).През 1912 г. е член на българската делегация на мирната конференция в Лондон . В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник-щаб на Западния корпус. Споделя идеята на княз Александър I за отстъпление, но след сражението при Сливница ( 5.-7.11.1912 г.) приема настъплението като единствен начин за постигане на победа (ръководи настъплението към Пирот). Проявява качества на активен и способен командир. По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра е помощник на началник-щаба на армията, участва в потушаването им и в процеса срещу бунтовниците. През Балканската война е началник-щаб на I армия. Автор е на "Сръбско – българската война ", т. 1-2 (ръкопис във ВИБ).

Във Враца е разпространен слух, че към града настъпва редовна турска армия. Въстаниците се разпръскват и в резултат властите извършват масови арести.
Същия ден четата на Христо Ботев изчаква в района на връх Веслец подкрепление от околните села. След като се разбира, че въстанието във Враца е осуетено, четата се насочва към Врачанския Балкан.

С княжески pecкрипт до канцлера на българските ордени е учреден орден “За военна заслуга”. Първоначално орденът има шест степени - Голям кръст, Голям офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст, а от 1933 г. е въведена и степента Велик кръст, която е по-висока от съществуващите дотогава.
С Великия кръст I и II степен се награждават български генерали в зависимост от заеманата от тях длъжност, с III степен - полковници и подполковници, командири на полкове, с IV степен - майори, служещи в щабовете, и капитани ротни командири, а с V и VI степен - ротни и взводни командири до капитан, подофицери, доброволци в Сръбско-българската война и в балканските войни, опълченци и др.

Сключена е тайна българо-руска военна конвенция в Петерхоф. Русия гарантира за 10 г. българо-румънската граница. При война българската армия минава под руско командване. С руска намеса "Фирмилияновият въпрос" е разрешен неблагоприятно за България и владиката получава официално назначение за Скопие.

Георги Раковски е назначен за надзирател в Херсонската духовна семинария в Одеса.

Цариградската българска община се събира и избира комисия в състав Иларион Макариополски (на снимката), Авксентий Велешки, Христо Тъпчилещов, х. Николи х. Минчоглу и Димитър Ив. Гешов, която да действа пред Високата порта за признаване на независимата българска църква.

Любен Каравелов изготвя в Белград "Прокламация" към българския народ, в която издига лозунга "Свобода или смърт!".

Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия.

В дните от 1 до 4 юни се състои извънреден конгрес на Сярски революционен окръг.

В София умира филологът Любомир Георгиев Милетич. Той е роден на 1 януари 1863 г. в Щип. Завършва Загребската класическа гимназия и славянска филология в Загреб и Прага. Професор е в Софийския университет “Св. Климент Охридски” по славянска филология. Член е на БАН от 1898 г. и председател от 1924 г., след Ив. Евстатиев Гешов. Председател е на Македонския научен институт (192 г.-1937 г.), редактор на сп. “Македонски преглед” (1924 г.-1936 г., 1938 г.-1943 г.).

В дните от 1 до 4 юни се състои извънреден конгрес на Сярски революционен окръг.

В хода на Първата световна война Централните сили предлагат България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната обещават съдействие за Южна Добруджа и Кавала.

След като на 1 юни Ботевата чета се изтегля към вр. Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на цял ден води сражения, щабът на четата се събира привечер, за да обсъди по-нататъшните действия.
По време на заседанието Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. Ботевата чета води сражение в района на Рашов дол, край Лютиброд. В боя загиват Георги Апостолов и още 10 четници. Командваната от Никола Войновски група успява да се изтегли към с. Зверино.

Костите на Георги С. Раковски са пренесени от Букурещ в България.
Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала "Св. Неделя". През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. - в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.

В дните от 1 до 4 юни се състои извънреден конгрес на Сярски революционен окръг.

Умира цар Йоан Шишман - последният владетел (1371 г. – 1393 г.) на Търновското царство. Син е на цар Йоан Александър (1331 г.-1371 г.) от брака му с втората му съпруга Сара (еврейка, която след покръстването си приема името Теодора, като на първата му жена). Цар Йоан Шишман заема търновския престол след смъртта на баща си и след лишаването на по-големия му брат Йоан Срацимир от трона. Това става причина за създаване на враждебни отношения между двамата братя, което не им позволява да обединят силите си против напора на османските нашественици. Същевременно засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) води до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. За да спре нашествието на османските турци, цар Йоан Шишман дава сестра си Мара (Кера Тамара) за жена на турския султан Мурад I (1362 г.-1389 г.). Но този компромис не води до трайни резултати. След победата на сърбите в битката при Плочник през 1387 г. той прави опит да влезе в съюз със своите западни съседи.

Под натиска на правителството в София владишки берати получават българските митрополии в Охрид и Скопие, Македония.

Войводите Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и нейната слугиня Катерина Цилка. С действията си комитите на ВМРО целят да предизвикат обществено внимание върху тежкото положение на българския народ в Македония и в краен случай да си осигурят пари за оръжие от откупа, който са поискали. Случката влиза в историята под името Аферата „Мис Стоун”.

Четата на Таню войвода води сражения с турския аскер и сръбските чети на Йован Бабунски и Григор Лямев при селата Никодин и Ракле, Прилепско, Македония.

Четници на ВМРО взривяват жп. линията Скопие-Велес, в отговор на репресиите на сръбския режим във Вардарска Македония.

В дните от 1 до 4 юни се състои извънреден конгрес на Сярски революционен окръг.

След смъртта на Христо Ботев командваната от Никола Войновски група достига до Орхание (дн. Ботевград). Никола Войновски е деец на националнореволюционното движение. Роден е в Габрово през 1849 г. Отначало учи в родния си град, а през 1862 г. се прехвърля в Румъния и завършва търговско училище в Галац. След това продължава образованието си в Николаевската военна гимназия в Одеса. През май 1876 г. изоставя учението си и се озовава в Румъния, където се включва в организирането на четата на Христо Ботев. Като неин военен ръководител се отличава в овладяването на кораба "Радецки", както и в боевете с турските потери от дунавския бряг до Врачанския балкан. След убийството на войводата застава начело на по-голямата част от четата и я повежда на изток в Стара планина. През 1876 г. загива в сражение с преследващите го потери край с. Чифлик, Ловешко.

В Браила е отпечатан първият брой на редактирания от Светослав Миларов, Тодор Пеев и Иван Драсов в. "Възраждане". "Ние - се отбелязва в програмната статия на вестника, ще приносяме на своите читатели верни сведения и точни оценения върху движенията на въстанията на Балканския полуостров, а особено върху българското въстание... Ще следваме с бодро око групирането на разните европейски сили в отношение на Източния въпрос и ще бележим всичките стъпки, които те предприемат по тая работа..."

По нареждане на видинския вицегубернатор Петко Каравелов руските войски заемат окупираните от сърбите части на Кулско и Видинско.

В разгара на Втората световна война (1939-1945 г.) правителството на САЩ обявява война на България.

Възстановен е Българският туристически съюз. Той е доброволна масова обществена организация с идеална цел за популяризиране, развитие и ръководство на туризма, алпинизма, пещерното дело и туристическото ориентиране.
Първия български туристически клуб е създаден през 1895 г. от Алеко Константинов. По този начин се поставя начало на организирания туризъм у нас.

Цар Калоян завладява Филипопол (Пловдив). На връщане от Солун българската войска превзема тази най-важна крепост в Тракия, която е в ръцете на местното население. Според изворите, до българската атака се достига, след като местните павликяни и богомили предлагат да предадат града без бой, но ромейските аристократи отказват. Калоян наказва част от съпротивляващите се, а друга част изселва принудително зад Стара планина.

Софроний Врачански завършва Втория Видински сборник (439 л.). Сборникът съдържа поучителни слова и разкази, преводи на Езоповите басни и едно слово при ръкополагане на архиерей.
През 1765 г. Софроний Врачански преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски (в бележка към преписа си пише: "Тази история принесе Паисий йеромонах от Света гора Атонска и я преписахме у село Котил"). В средата на 70-те години отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история.

Четата на Таньо Стоянов води сражение в района на с. Хайдар (днес Кардам) и Попово. Таньо Стоянов е участник в националнореволюционното движение, войвода. Роден е на 5 април 1846 г. в Сливен. През 1873 г. за революционна дейност е арестуван и заточен в Диарбекир, откъдето успява да избяга и през 1875 г. пристига в Румъния. По време на Априлското въстание 1876 г. организира чета от около 20 души, с която на 16 май се отправя от Олтеница към Тутракан и оттам на юг към Стара планина, за да подпомогне въстаниците от Втори - Сливенски, революционен окръг. Едновременното преминаване на двете емигрантски чети - тази на Таньо Стоянов и тази на Христо Ботев, е предварително съгласувано. Общият замисъл е да се подсили въстанието и в Западна, и в Източна Стара планина и да се разединят силите на турците. Таньо Стоянов слиза на българския бряг на 16 срещу 17 май, а Ботев - по обяд на 17 май.

Битолският пелагонийски митрополит Авксентий уведомява министър-председателя Ст. Данев за извършваните жестокости от страна на сръбските и гръцките военни власти над мирното население в Македония.

Българското Главно командване на Действащата армия се премества от Одрин в София за ръководство на евентуални действия срещу Сърбия и Гърция.

Във въстаническия лагер на българите близо до Битоля пристига Алусиан, вторият син на българския цар Иван Владислав. Съвременните историци продължават да спорят дали неговото пристигане при въстаниците е негова собствена инициатива или е ход на ромейската дипломация. Царският произход му осигурява почетно място във въстаническия лагер.
Алусиан е управител на Ерзерум. След като е заподозрян от византийците, избягва и отива при Петър Делян (син на цар Гавраил-Радомир), който вдигна въстание (1041 г.) в Западна България за отхвърляне на византийско иго. Делян го приема добре и го изпраща с войска против Солун. След неуспеха, който претърпява там, Алусиан ослепява Делян и се предава на византийците. Въстанието е потушено.

В дните от 1 до 10 юни в Букурещ се провежда съдебният процес срещу организаторите на Втория браилски бунт. Браилските бунтове са революционни акции на българската емиграция в Румъния за освобождение от османско иго с ръководен център Браила. Състоят се между 1841 г. и 1843 г. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело на него застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно- и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война 1839 г., за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й взимат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила.

Високата порта предлага на Патриаршията проект от 6 точки за уреждане на българския църковен въпрос. По нареждане на Високата порта Патриаршията свиква събор (1858 г. – 16 февруари 1860 г.), за да внесе известни промени в своето управление. На него присъстват само трима представители на българските епархии. Съборът отхвърля дори и умереното искане на “старите” за назначаване в епархиите на владици, които да знаят езика на местното население. В знак на протест българските представители отказват да подпишат протоколите на събора. Църковно-националната борба се изостря все повече. В много селища населението не приема новоназначените гръцки владици. Упорството на Цариградската патриаршия убеждава българските водачи, че народът сам трябва да отхвърли открито нейната власт. На 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски изпълнява народната воля и не споменава на тържествената служба името на гръцки патриарх. Великденската акция повдига духа на българския народ.

Христо Ботев издава в Браила първия брой на в. "Дума на българските емигранти". Мотото на вестника е "Истината е свята. Свободата е мила." Христо Ботев успява да отпечата само пет броя от вестника.

По време на поредния разпит пред следствената комисия в Пловдив хасковският учител Мирчо Попов издава подробния план на вътрешните комитети за бъдещото въстание. На 5 май 1873 г. турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов. Той отказва да дава отговор на поставените му въпроси. Тогава за първи път са разпитани и други хасковски граждани, между които са комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов и Петър Берковски. Пет дена по- късно са проведени нови разпити на тримата членове от Хасковския революционен комитет. При направените очни ставки и с други свидетели се доказва, че те познават Атанас Узунов. На 4 май последният е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо.

По време на управлението на хан Телериг византийският император Константин V Копроним потегля от Константинопол към българските земи с 2600 кораба и огромна войска. Морска буря около н. Емине разбива византийския флот и голяма част от войниците загиват.

Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело (на снимката) и Янош Хуняди за прогонване на османските нашественици от Европа (1443 г. - 1444 г.). Така наречения “Дълъг поход” на кръстоносната армия, командвана от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (1434 – 1444 г.) и трансилванския войвода Янош Хуняди (1437 – 1456 г.), започва през октомври 1443 г. Кръстоносният поход има дълга подготовка, в която активно се включва Римската църква и сам папа Евгений ІV. В християнската военна кампания се включват 250 000 унгарски, полски, немски и френски рицари, чешки хусисти и 8000 сръбски бойци на деспот Георги Бранкович (1426 – 1456 г.). В християнската армия участва и българският престолонаследник Фружин, “господарят на Загоре”. В първия си поход християнската армия стига до Ихтиманските възвишения. Въпреки удържаната победа над турците, поради настъпващата зима на 1443 г.-1444 г., тя се връща обратно.

Издадени са присъдите над арестуваните участници във Втория браилски бунт (1842 г.). Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. Браилските бунтове (1841 - 1843 г.) са революционни акции на българската емиграция в Румъния, с ръководен център Браила. Първият от тях е организиран през 1841 г. Начело застават сръбският капитан Владислав Татич и българинът В. Хадживълков. Участниците в него се опитват да използват влошеното външно и вътрешнополитическо положение на Османската империя след неуспешната за Високата порта Турско-египетска война (1839 г.), за да вдигнат въстание в България. За целта е замислено прехвърлянето на една чета от Влашко и Молдова на българския бряг. В организирането й вземат участие редица български търговци и занаятчии. Към тях се присъединяват и известен брой гърци. За кратко време са събрани много доброволци, закупено е необходимото оръжие. В началото на юли 1841 г. бунтът е обявен в Браила.

В Цариград се закрива съборът, свикан от Вселенската патриаршия за решение на българския църковен въпрос. В Събора участват всички бивши цариградски патриарси, патриарсите на Александрия, Йерусалим и Антиохия, синодалните и пребиваващите в Цариград митрополити и епископи, мирски лица, гръцки първенци, само четирима българи – владиците Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски, и едно мирско лице – Гавраил Кръстевич. Съборът не пожелава да удовлетвори българските искания и в решенията си заменя думите “българи” и “български” с “християни”. Българите в Цариград подават до Високата порта изложение, продължавайки преследването на народната цел – възстановяване на Българската православна църква.

В Битоля е основана Отоманска партия на базата на Българската народнофедеративна партия начело с депутата в отоманския парламент Тодор Павлов.

Дейци на Западнопокрайнската революционна организация "Въртоп" взривяват бомба на Нишката жп гара. На 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 македонски дейци.
Вътрешната западнопокрайнска революционна организация "Въртоп" е създадена през 1923 г., в отговор на терора, на който е подложено българското население от Западните покрайнини, от страна на югославските власти. Организацията въплъщава идеята за въоръжена борба, за национално освобождение и присъединяване на областта към България. Когато репресиите на югославските власти достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини и Поморавието - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в столицата Белград.

В Гюмюрджина е основано българско читалище "Просвета", продължител на съществувалото до 1920 г. читалище.

След четиримесечна дейност е разкрита нелегалната терористична организация на Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ). Нейният ръководител Меди Доганов (Ахмед Доган) е осъден на 10 г. затвор, а четирима други терористи - на различни срокове лишаване от свобода.

В София започва да излиза седмичния политически вестник "La Macedoine". Близкото до ВМРО (Иван Михайлов) издание съществува до август 1937 г. Директор е С. Евтимов, а главен редактор Д. Чилев.

Възползвайки се от режима на капитулациите, Георги Раковски и останалите осъдени на смърт гръцки поданици подават молба до гръцкото генерално консулство в Букурещ да бъдат предадени на Гърция. Режимът на капитулациите е система, установена чрез редица неравноправни договори, с които европейските държави получават известни икономически, съдебни и др. привилегии в рамките на Османската империя. Тези договори дават право на чуждите поданици в Турция да откриват консулства, да осигуряват безмитен внос, да бъдат съдени от свои съдилища и др. Първите капитулации са сключени от Високата порта още през ХVI в. и нямат неравноправен характер. Със засилващия се упадък в империята режимът се превръща в средство за налагане и укрепване влиянието на европейските държави в Турция.

Загива в бой с турски войски Марко войвода (Георги Иванов), след предателство на местни гъркомани в леринското село Пътеле (днес Агиос Панталеймонас, Гърция). Марко войвода е известен още с прякорите: Георги Геройски, Марко Лерински. Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Георги Иванов е роден през 1862 г. в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Той взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. През 1895 г. Георги Иванов напуска службата, влиза в редовете на Върховния Македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 г. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер. През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където получава псевдонима Марко.

На среща в Цариград екзарх Йосиф I и униатският архиепископ Михаил Миров обсъждат възможността за обявяване на уния в македонските земи. Целта е да се защити националната идентичност на македонските българи, които се предвижда след Балканските войни да преминат към Гърция и Сърбия. Това така и не се случва. Свещеник Михаил Миров е ръкоположен за теодосиополски епископ и е издигнат за архиепископ и глава на Католическата българска църква от източния обряд (униати) със седалище в Цариград през февруари 1907 г. Той заема това място до смъртта си на 17 август 1923 г. Михаил Миров е роден в с. Топузларе (днес Зорница), Ямболско. Първоначално завършва Висшата духовна семинария в Цариград, а през 1883 г. приема монашески сан.

Умира Захари Зограф - български художник от епохата на Възраждането. Роден е през 1810 г. в Самоков. Учи при брат си Д. Зограф. Картините и стенописите му са със сложни колоритни хармонии, внася в тях битови и светски елементи. Рисува икони в Пловдив (църквата "Св. Константин и Елена", 1836 г.), Копривщица (църквата "Св. Богородица", 1837 г.-1838 г.), Щип (църквата "Св. Богородица", 1843 г.), Плаковския манастир (1845 г.), Долнобешовишкия манастир (1845 г.), Перник - Старата църква (1846 г.), Девическия манастир в Габрово и др. Работи стенописи в църквата "Св. Никола" и преддверието на параклиса "Св. Архангели" в Бачковския манастир (1840 г.), в църквата на Рилския манастир (1844 г.), Троянския манастир (1848 г.-1849 г.), Преображенския манастир (1847 г. и 1849 г.). През 1851 г.-1852 г. в Атон създава стенописите в манастира "Лаврата на св. Атанасий", икони за параклиса на метоха на Зографския манастир в Карея. Автор е на портрети: 3 стенописни портрета - в Бачковския (1840 г.), Троянския (1848 г.) и Преображенския (1849 г.) манастири, 3 кавалетни портрета - на съпругата на Д. Зограф, на Н.

Под ръководството на хаджи Ставри Койнов революционните дейци от Търновско организират чета от около 70 души, която се отправя към Габрово. Според предварителния план, съгласуван с Георги Раковски, действията на четата трябва да доведат до обявяване на въстание в българските земи, но четата е малобройна и бързо е разбита от турските власти.

Умира Никола Дончев Войновски – български революционер. Роден е на 9 ноември 1849 г. в Габрово. Никола Войновски е военен ръководител на четата на Хр. Ботев. Учи в Габровското класно училище, по-късно завършва частно търговско училище в Галац, Румъния, където изучава румънски, турски, гръцки, френски и италиански език. Работи в търговски къщи. Продължава образованието си в Одеското военно училище. В началото на май 1876 г. постъпва в четата на Хр. Ботев. Военните му способности се проявяват при завладяването на парахода "Радецки", боевете на Милин камък (18 май) и във Врачанската планина (20 май). След гибелта на Хр. Ботев оглавява голяма част от четата и я повежда към Централна Стара планина. Загива в бой с турска потеря.

Александър Стамболийски е убит от скопския войвода на ВМРО Величко Велянов (Чичето).

Изпратена е нота от българския кабинет до Русия, Франция и Австро-Унгария, с която се настоява да бъде оказано съдействие за българите в Европейска Турция чрез въвеждане на автономия.

Столицата на Второто българско царство Търново е завладяна от османските турци. Градът е подложен на тримесечна обсада. Българските извори съобщават, че за жителите му появата на огромна османска армия е изненадваща. Малкото извори и тяхната неясна информация дават големи възможности за хипотези и дискусии, в които се предлагат различни варианти за последните дни от историята на Търново като българска столица. Някои съвременни автори реконструират целия ход на османския щурм и рисуват героичната съпротива на защитниците на града на базата на предположения. Други, анализирайки данните от изворите, твърдят, че след мъчителната и дълга обсада градът е принуден да капитулира. Аргументът им е примирителното и неясно съобщение на Григорий Цамблак: “варварите постигнаха целта си и завладяха града, но не чрез силата си, а защото Божията воля допусна”. С влизането на завоевателите в Търново са ликвидирани всички български институции, а с тях и българската власт. Градът е поставен в положение на военна окупация.

Заловени са ботевите четници Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото. На 1 юни 1876 г. Ботевата чета се изтегля към връх Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица. Обградени от три страни, четниците водят сражение целия ден. Преди залез слънце боят е прекратен. Щабът на четата се събира, за да обсъди по-нататъшните действия.  За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.  След като слиза на българския бряг четата полага клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица.

По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руските войски завладяват Силистра. Отрядите на великия везир Решид паша са разбити и отстъпват на юг.
Военните действия по време на войната се водят в Закавказието и на Балканите. В Кавказ Русия превзема турските крепости Карс и Баязет. На Балканите през 1829 г. руската армия нанася редица военни поражения на турските войски и превзема Адрианопол. На 2 септември 1829 г. е подписан Адрианополския мирен договор. Към Русия преминават значителни тери�