Events
| Пет. | ||
|---|---|---|
Start: 00:00
End: 23:59
От 23 до 25 май в София се провежда конференция на Добруджанската организация. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. Start: 00:00
End: 23:59
Хаджи Христо Българина, командващ отряд от доброволци по време на Гръцкото въстание (1821-1829 г.) е произведен в чин генерал. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаници начело с Цанко Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят последно сражение с турците. | ||
В с. Дермендере, Бесарабия е роден Михаил Греков. Той е деец на националноосвободителното движение. Около 1864 г. получава стипендия от Южнославянския пансион на Т. Минков и заминава за Русия, където се записва да учи в Николаевската гимназия. По-късно напуска училището и заминава за Влашко. Там се включва в четата на Н. Войводов и Цв. Павлович. След разгрома на четата постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1868 г. повторно заминава за Русия и продължава обучението си в гимназията в гр. Николаев. След като се завръща в България, става учител в Сливен. Включва се активно в националноосвободителната борба и застава начело на местния революционен комитет. През 1874 г. се премества да живее в Русе, където също взема участие в дейността на революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ (август 1874 г.). Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението заема редица административни длъжности в Сливен, Пловдив и София.
Роден е Ярослав Франтишек Вешин - военен художник. През 1880 г. в Прага учи живопис. От 1880 г. до 1883 г. специализира в Мюнхенската художествена академия при О. Зайц, К. Пилои и Й. Бранд. Създава първите си картини в Мюнхен – “В мъглата”, “Цигански табор”, “Начало на роман”. В България идва като преподавател в Рисувалното училище в София по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. Вторият период на творчеството му преминава в България. След освобождението Вешин се увлича от общия културен подем и като творец се насочва към битовата живопис и българското село – “Орач” - 1899 г., “Вършитба” – 1900 г., “Пред хана” и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война “Атака” – 1913 г., “Отстъплението на турците Люлебургас” и др. Ярослав Вешин умира на 9 май 1915 г.
На 23 и 24 май Васил Левски създава в Пловдив революционно ядро с участието на братя Търневи, Ан. Балтов, К. Доганов, Андон Книговезеца и др.










