Events
| Нед. | ||
|---|---|---|
Start: 00:00
End: 23:59
"История славянобългарска" ("История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български"), написана от Паисий Хилендарски през 1762 г. е първото произведение на българската историография. Тя е съставена въз основа на произведенията на Цезар Бароний - "Деяния церковная и гражданская" (1719 г.), и на Мавро Орбини - "Книга историография" (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Историята е написана на новобългарски език и чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане - борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. "История славянобългарска" оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи, които са около 60 на брой. Първият й препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път "История славянобългарска" е издадена по оригинала й от Й. Иванов през 1914 г. Оригиналът се съхранява в Зографския манастир. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В Лондон руският посланик в Англия П. А. Шувалов и английския министър на външните работи лорд Р. Солсбъри подписват тайно споразумение, което довежда до ревизиране на Санстефанския договор 1878 г. С него Англия се съгласява Русия да присъедини Южна Бесарабия, Карс и Батум. За сметка на това настоява България да бъде разделена на две части по билото на Стара планина, като на север се създаде самостоятелно княжество с политическа автономия, а на юг областта да получи широка административна автономия, но да остане под властта на султана. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В с. Дъбница, Неврокопско е съставен протокол за формиране на “съдебно–следствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия”, който два дни по-късно е утвърден от ръководителя на македонската революционна организация Иван Михайлов. Членовете на централния комитет на ВМРО Ал. Протогеров, Ив. Михайлов и Г. Попхристов и членовете на задграничното представителство Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски посещават селото. На 13 юни 1925 г. Ив. Михайлов одобрява присъда за екзекуцията на 13 души. Смъртни присъди се изпълняват само след одобрени от страна на ЦК или ЗП. Общо за периода май- юни около 38 смъртни присъди са одобрени. | ||
Роден е Яне Сандански - деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След поражението на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. родителите му се преселват в Дупница и той получава началното си образование там. След това работи като просбописец, държавен чиновник и пр. В националноосвободителната борба на българите от Македония Сандански се включва в края на 90-те години на XIX век. Неколкократно преминава с чети в Македония с цел да съдейства за ускоряването на процеса за изграждането на революционни комитети в различните селища. Заедно с това полага усилия и за набавяне на оръжие и средства за организацията. Една от най-дръзките му акции в тази насока е известната афера "Мис Стоун". На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени.
Четата на Христо Ботев е обкръжена на планинския рид Милин камък. Загиват 30 души, сред които и знаменосецът Н. Симов-Куруто. Ден по-рано при с. Оряхово около 200 души слизат на родния бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите две - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички.
Започва посещението на екзарх Йосиф I в Източна Румелия и в Княжеството, където се опитва да помири либералите и консерваторите за изменение на Търновската конституция, но е против извънреден и неконституционен режим.
