Events
05 / 13
Start: 00:00
End: 23:59
В Черномен цар Михаил ІІІ Шишман се среща с младия Андроник ІІІ Палеолог, по това време съимператор на своя дядо Андроник ІІ Палеолог. В същото време Византия е обхваната от вътрешнополитическа криза. Съгласно клаузите на Черноменския договор българският владетел се задължава да подкрепи Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а от своя страна младият император трябва да подкрепи Михаил III срещу Стефан Урош III. Независимо от сключения Черноменски договор, през 1328 г. отношенията между Михаил Шишман и Андроник III силно се влошават след свалянето на стария император от престола и обявяването на Андроник III за "автократор". Военните действия между двамата приключват с подписването на т.нар. Одрински мир, според който срещу голяма парична сума Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон. През май 1329 г. мирният договор е потвърден. През пролетта на следващата година Михаил III Шишман предлага на Андроник III организирането на антисръбски поход. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Цанко Дюстабанов – деец на национално-революционното движение. Учи в Габрово, а от 1872 до 1873 г. — в Робърт колеж в Цариград. Членува в дружество „Напредък“, а от 1873 г. е търговец в Габрово. Той става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. Четата, начело на която застава е сформирана на 13 май 1876 г. в Соколския манастир край Габрово. Повежда своята чета към Севлиевския балкан, където заедно със севлиевци храбро се сражава с турците. Предаден от кмета на едно село, Цанко Дюстабанов е осъден на смърт и на 15 юни 1876 г. е обесен. Дарител е на читалище „Зора“. Start: 00:00
End: 23:59
Марин Поплуканов е роден на 25 май 1913 г. в Ловеч. Включва се в националноосвободителната борба в края на 60-те и началото на 70-те г. на XIX в. Един от сподвижниците на Васил Левски. През 1870-1871 г. е член на Българския революционен централен комитет в България - Привременното правителство. Участва в Общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 г. След провала на Арабаконашкия обир (1872) е арестуван и изпратен на заточение в Диарбекир. След 4-годишен престой успява да избяга от там и се завръща в родния си край. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание 1879 г., кмет на родния си град. Автор е на спомени. | ||
05 / 14
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Асен Николов Николов – български офицер, генерал-майор. Родом е от Търново. Той завършва Военното училище в София през 1885 г. и Щабофицерски курсове през 1900 г. По време на Сръбско-българската война 1885 г. е офицер в Трети пехотен полк и се сражава при Трън, Сливница и Пирот. През 1911 г. става командир на Деветнайсети пехотен полк. По време на Балканската война 1912-1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. На 18 май 1913 г. е произведен в звание полковник. В Междусъюзническата война 1913 г. Николов воюва срещу гърците като командир на Седми пехотен полк. След войната е командир на Деветнайсети Шуменски полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар и Сако Бане. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916-1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на Георги и Иван Вазови. Той завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Взема участие в Балканската война 1912-1913 г. като командир на полк и се отличава в боевете при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас, Чаталджа и др. По време на Първата световна война 1914-1918 г. също ръководи крупни войскови части, с които се сражава в Битолско и Дойранско. След войната се демобилизира и участва в обществено-политическия живот на страната. От 1926 до 1931 г. Вазов е столичен кмет. Умира на 20 юни 1945 г. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
05 / 15
| ||
05 / 16
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 17:00
End: 23:59
Студентската организация на ВМРО има удоволствието да ви покани на представянето на филма, посветен на българите в Егейска Македония, „Един народ сме”. Прожекцията ще се състои на 16 май 2008 г. от 17 часа в 23 аудитория на СУ „Св. Климент Охридски”. Заповядайте!
| ||
05 / 17
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Петър Иванов Вариклечков - български офицер, полковник. По време на Руско- турската война като доброволец от Българското опълчение той се сражава при Стара Загора и Шипка. След Освобождението Вариклечков завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. той командва полубатарея от Първи артилерийски полк, с който взема участие в битката при Сливница и в овладяването на Пирот. През 1913 г. полковник Вариклечков е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на Четвърта армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В Калофер е роден полковник Тодор Комсиев - командир на 2-ра пехотна бригада от сборната дивизия през Първата световна война. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
05 / 18
Start: 00:00
End: 23:59
"История славянобългарска" ("История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български"), написана от Паисий Хилендарски през 1762 г. е първото произведение на българската историография. Тя е съставена въз основа на произведенията на Цезар Бароний - "Деяния церковная и гражданская" (1719 г.), и на Мавро Орбини - "Книга историография" (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Историята е написана на новобългарски език и чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане - борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. "История славянобългарска" оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи, които са около 60 на брой. Първият й препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път "История славянобългарска" е издадена по оригинала й от Й. Иванов през 1914 г. Оригиналът се съхранява в Зографския манастир. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В Лондон руският посланик в Англия П. А. Шувалов и английския министър на външните работи лорд Р. Солсбъри подписват тайно споразумение, което довежда до ревизиране на Санстефанския договор 1878 г. С него Англия се съгласява Русия да присъедини Южна Бесарабия, Карс и Батум. За сметка на това настоява България да бъде разделена на две части по билото на Стара планина, като на север се създаде самостоятелно княжество с политическа автономия, а на юг областта да получи широка административна автономия, но да остане под властта на султана. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
В с. Дъбница, Неврокопско е съставен протокол за формиране на “съдебно–следствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия”, който два дни по-късно е утвърден от ръководителя на македонската революционна организация Иван Михайлов. Членовете на централния комитет на ВМРО Ал. Протогеров, Ив. Михайлов и Г. Попхристов и членовете на задграничното представителство Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски посещават селото. На 13 юни 1925 г. Ив. Михайлов одобрява присъда за екзекуцията на 13 души. Смъртни присъди се изпълняват само след одобрени от страна на ЦК или ЗП. Общо за периода май- юни около 38 смъртни присъди са одобрени. | ||
05 / 19
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Под председателството на Иван П. Семерджиев в Търново се провежда заседание на Революционния комитет, на което се изработва нов устав на организацията. Start: 00:00
End: 23:59
В местността Милин Камък загива поп Сава Катрафилов. Той е роден около 1836 г. в град Елена. Завършва Еленското класно училище (Даскалоливницата), след което работи като учител на различни места в България. Катрафилов участва в борбата за църковна независимост и в Хасковското съзаклятие от 1873 г. През 1875 г. събира своя чета и на следващата година в Румъния се присъединява с нея към отряда на Христо Ботев. Start: 00:00
End: 23:59
Завършва събранието на южнобългарските революционни комитети в Сливен, започнало на 17 май. В него участие вземат Георги Живков и Стефан Стамболов, които са представители на Княжеството. Избран е Централен комитет с членове: Константин Величков, Иван Ст. Гешов, отец Георги Тилев, Димитър Наумов Start: 00:00
End: 23:59
В Солун Сърбия и Гърция подписват таен военно-политически договор, който е насочен изцяло срещу България. Според 11-те му точки двете държави си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война през 1912–1913 г., докато България се сражава с Турция на Тракийския фронт. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор от 1912 г. и Българо-гръцкият договор от същата година и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война от 1913 г. Усилията на руската дипломация да предотврати нова война са напразни. Start: 00:00
End: 23:59
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) българските войски от 1-ва армия получават заповед да заемат цяла Беломорска Тракия. | ||
05 / 20
Start: 00:00
End: 23:59
Двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество. По силата на Берлинския договор, разкъсал Санстефанска България, Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. За тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
| ||
05 / 21
Start: 00:00
End: 23:59
След като изтича даденият в руския ултиматум срок, княз Александър Меншиков напуска Цариград с целия персонал на руското посолство. На 1 май 1853 г. представители на цариградските българи му предават прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език. В средата на май князът връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург. На следващия ден Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания. От 46 светски и духовни сановници, участвали в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означава нова война между Русия и Турция. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Тодор Марков Марков - генерал-майор от българската армия. През 1888 г. той завършва Пловдивската мъжка гимназия, през 1891 г. Военното училище в София, през 1893 г. топографска и кавалерийска школа и висш офицерски курс три години по-късно. През 1902 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Започва службата си като офицер в 1. конен Софийски полк през 1891-1899 г. През Балканската война (1912-1913 г.) Марков е началник-щаб на конната дивизия. Произведен е в звание полковник на 1 ноември 1913 г. и е изпратен като военен аташе в Цариград. Там остава до 1916 г. След това е командир на 5. конна бригада, с която воюва в Добруджа, при Тутракан и Силистра. От 1916 г. е началник-щаб на Първа армия воюва на Македонския фронт. От юли 1917 г. до края на войната е началник на 1. конна дивизия и инспектор на кавалерията. | ||
05 / 22
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Българските депутати в отоманския парламент протестират против настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна и Херцеговина в български села в Скопско с мемоар до посланиците на Великите сили в Цариград. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
05 / 23
Start: 00:00
End: 23:59
Хаджи Христо Българина, командващ отряд от доброволци по време на Гръцкото въстание (1821-1829 г.) е произведен в чин генерал. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
Start: 23.05.2008 - 00:00
End: 24.05.2008 - 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Укрилите се в района на връх Марагидик (днес Русалка) въстаници начело с Цанко Дюстабанов, Фильо Радев, Георги Бочаров и Дончо Фесчиев водят последно сражение с турците. Start: 00:00
Start: 23.05.2008 - 00:00
End: 25.05.2008 - 23:59
От 23 до 25 май в София се провежда конференция на Добруджанската организация. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. | ||
05 / 24
End: 23:59
Start: 23.05.2008 - 00:00
End: 24.05.2008 - 23:59
(all day)
Start: 23.05.2008 - 00:00
End: 25.05.2008 - 23:59
От 23 до 25 май в София се провежда конференция на Добруджанската организация. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. | ||
05 / 25
End: 23:59
Start: 23.05.2008 - 00:00
End: 25.05.2008 - 23:59
От 23 до 25 май в София се провежда конференция на Добруджанската организация. Издигната е идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Данаил Стефанов Юруков – български общественик и политически деец. Родом е от Брацигово Той произхожда от заможно търговско семейство. Учи в родното си място и в Пловдив. От 1867 г. до 1878 г. се занимава с търговия. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). След Освобождението играе активна роля в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Участва в ръководството на южнобългарските комитети “Единство”. През 1978 г. е избран за член на Татарпазарджишкия съдебен съвет. През 1879 г. е съветник на Татарпазарджишката префектура. В периода 1879-1882 г. е председател на углавното отделение на Татарпазарджишкия окръжен съд. Депутат е в Областното събрание, член е на Постоянния комитет (1882 г. – 1885 г.) и виден деец на Народната партия (съединистка). Редактор е на в-к “Съединение”. Член е на Временното правителство след провъзгласяване на Съединението (1885 г.). Публикува “Спомени из политическия живот на България” (1922 г.), в които се съдържат сведения за подготовката и провъзгласяването на Съединението. Умира на 16 юли 1926 г. в София. Start: 00:00
End: 23:59
Под ръководството на Иван Кулин и Димитър Петрович в района на Северозападна България избухва въстание, наричано Димитракиева буна. Подготовката за въстанието започва още преди края на Кримската война, но организаторите смятат, че с въоръжени акции ще привлекат вниманието на великите сили към българския политически въпрос. Според предварителния план въстаниците трябва да нападнат Белоградчик, но вследствие на предателство турските части успяват да ги обкръжат и разбият. Димитър Петрович съумява да се измъкне от обсадата и с още около 20 души преминава в Сърбия. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Петър Георгиев Дървингов - български полковник. Той завършва Военното училище в София и висша военна школа в Торино в Италия. Дървингов е революционен и военен организатор и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Взема участие и в Балканските войни и в Първата световна война. Дървингов е един от главните организатори на Македоно-одринското опълчение и 11. пехотна македонска дивизия. Известен е като военен писател и историк, владеещ много чужди езици. Петър Дървингов е автор на студии и 14 книги по военни въпроси, сред които “История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Проведен е Осмият конгрес на Добруджанската организация, на който се стига до разцепление: избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Петко Стоянов Стоянов - български офицер, подполковник. Завършва свищовското класно училище и Военното пехотно училище в Одеса, Русия (1874 г.). Участва в Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.) с 53 пехотен полк. След Освобождението служи в източнорумелийската милиция, участва в подготовката и осъществяването на Съединението (1885 г.). През Сръбско-българската война е командир на общия авангард при настъплението към Драгоман и Цариброд, след това командва лявата колона, атакуваща Пирот. Участва в преврата (09.08.1886 г.), след което емигрира в Русия. Офицер е в руската армия. Завръща се в България в 1897 г. и се отдава на обществена дейност. Умира на 28 декември 1925 г. в Стара Загора. Start: 00:00
End: 23:59
Роден е Филип Стоянов Симидов - български книжовник историограф. Родом е от Търново (дн. Велико Търново). Учи в класното училище в родния си град. Негови съученици и другари са Ст. Стамболов, Ил. Драгостинов и др. Още като ученик е посветен в делото на Търновския революционен комитет от Хр. Иванов Големия. През 1874 г. е учител във Велес. Основава един от първите революционни комитети в Македония. Заподозрян от турската власт, успява да избяга в Румъния (март 1876 г.). Рисува с маслени бои знамето на Ботевата чета. През лятото на 1876 г., когато избухва Сръбско-турската война, е в четата на Филип Тотю. От септември до края на декември 1876 г. редактира в-к “Нова България”. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) като разузнавач в руската армия. Няколко пъти е награждаван с медали за храброст и с грамоти. След Освобождението е училищен инспектор в Раковското учебно окръжие (1885 – 1900 г.). В Оряхово създава първата българска фабрика за мастило и червен восък (1890 г.). Три пъти е избиран за народен представител. | ||
05 / 26
| ||
05 / 27
| ||
05 / 28
| ||
05 / 29
Start: 00:00
End: 23:59
Избухва въстание в Ломско, Видинско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не водят до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме. Но те дават тласък на негодуванието и през 1850 г. революционери от Северозападна България се заемат с организиране на ново въстание. В подготовката му вземат участие и местните търговци, занаятчии и чорбаджии. За ръководители са избрани Ив. Кулин, П. Маринов и Ц. Тодоров. При избухване на въстанието броят на въстаниците достига около 16 000 души. Те обаче са лошо въоръжени и скоро османските власти надделяват във Видинско и Ломско. По-голям размах въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, но без успех. Срещу тях са изпратени османските войски, които се справят с въстаниците във Видинско и Ломско. Start: 00:00
End: 23:59
По време на църковната служба в Карлово името на гръцкия патриарх е “изхвърлено от богослужението”, с което карловци подкрепят акцията на цариградските българи. В края на март 1860 г. представители на Цариградската българска община провеждат съвещание, в което участват Петко Р. Славейков, Гаврил Кръстевич и други влиятелни църковни дейци. Взето е решение за организиране на т.нар. “Великденска акция”, чрез която се цели официално скъсване с Патриаршията. На 3 април се провежда самата акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски (на снимката) не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини. Start: 00:00
End: 23:59
| ||
05 / 30
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Централният добруджански народен съвет във Варна се изказва за автономна Северна Добруджа. Дни по-рано – между 23 и 25 май 1919 г., в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяване към България. Start: 00:00
End: 23:59
Умира генерал – майор Стефан Георгиев Паприков. Той е роден на 12 април 1858 г. в Пирдоп. Завършва Военното училище с първи випуск през 1879 г. и Академията на Генералния щаб в Санкт Петербург. Заема отговорни държавни постове като министър на войната (1899 г., 1900-1903) г.; министър на външните работи изповеданията в кабинета на Ал. Малинов (1908-1910 г.); пълномощен министър в Русия (1916 г., 1910-1912 г.).През 1912 г. е член на българската делегация на мирната конференция в Лондон . В Сръбско-българската война (1885 г.) е началник-щаб на Западния корпус. Споделя идеята на княз Александър I за отстъпление, но след сражението при Сливница ( 5.-7.11.1912 г.) приема настъплението като единствен начин за постигане на победа (ръководи настъплението към Пирот). Проявява качества на активен и способен командир. По време на русофилските бунтове в Русе и Силистра е помощник на началник-щаба на армията, участва в потушаването им и в процеса срещу бунтовниците. През Балканската война е началник-щаб на I армия. Автор е на "Сръбско – българската война ", т. 1-2 (ръкопис във ВИБ). | ||
05 / 31
Start: 00:00
End: 23:59
Във Враца е разпространен слух, че към града настъпва редовна турска армия. Въстаниците се разпръскват и в резултат властите извършват масови арести. Start: 00:00
End: 23:59
С княжески pecкрипт до канцлера на българските ордени е учреден орден “За военна заслуга”. Първоначално орденът има шест степени - Голям кръст, Голям офицерски кръст, Командирски кръст, Офицерски кръст, Кавалерски кръст и Сребърен кръст, а от 1933 г. е въведена и степента Велик кръст, която е по-висока от съществуващите дотогава. Start: 00:00
End: 23:59
Сключена е тайна българо-руска военна конвенция в Петерхоф. Русия гарантира за 10 г. българо-румънската граница. При война българската армия минава под руско командване. С руска намеса "Фирмилияновият въпрос" е разрешен неблагоприятно за България и владиката получава официално назначение за Скопие. | ||
06 / 1
Start: 00:00
End: 23:59
| ||
Посещенията в Гърция и Черна гора убеждават Раковски, че до общи действия срещу Високата порта не може да се стигне поради прекомерните териториални амбиции на управляващите в тези две страни. 
Умира Стефан I – български екзарх. Той е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си в България става учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1910 г., след като приема монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. През 1915-1919 г. Стефан I е на специализация в Швейцария и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнява и дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. Стефан I е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получил назначение за софийски митрополит. На 21 януари 1945 г е избран за български екзарх. Една от големите заслуги на Стефан I е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена през 1872 г. Той е и един от инициаторите за спасяване на българските евреи от преследванията на фашистка Германия.
В хода на Първата световна война Антантата връчва първа нота на България, като и предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос. В замяна, след края на войната, Антантата обещава, че страната ни ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 г. Българо-сръбски договор безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. По време на Балканската война 1912–1913 г. по–голямата част от тази зона е завладяна от сръбската армия. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отказва да върне земите на България. Това влошава отношенията между двете държави и ускорява избухването на Междусъюзническата война 1913 г.
Официално е сложен краят на Балканската война 1912–1913 г. с подписването на Лондонски мирен договор между балканските съюзници (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) и Турция. Съгласно клаузите на договора, Турция отстъпва на съюзниците всички свои балкански територии на запад от линията Мидия-Енос, остров Крит и останалите намиращи се под нейно владичество по-малки егейски острови. По този начин на практика Турция е изтласкана от Европа, тъй като само малка част от Източна Тракия, в непосредствена близост до Цариград, остава под нейна власт. Албания е провъзгласена за независима държава, като уточняването на държавните й граници се предвижда да бъде решено от Великите сили.
Умира Свети Николай Нови Софийски – български светец мъченик, обущар от София. Роден е през 1510 г. в Янина, Гърция. Насила помохамеданчен, той се отказва от исляма. Убит е с камъни от мюсюлманска тълпа, разкъсан на части и изгорен, а прахът му хвърлен в реката. Житието му е написано от Матей Граматик. Българската православна църква почита паметта му на 17 май.
Съгласно с предварителния план на Върховното началство на Георги Раковски четата на Филип Тотю, състояща се от 35 души, преминава р. Дунав при Свищов. Четата трябва да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов. В Свищов четниците са посрещнати от неколцина млади революционери, които се присъединяват към тях. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Поддържани от помагачи Филип Тотю с още 4 души се добират до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх). Там се срещат с четата на П. Хитов и заедно се отправят за Сърбия, където участват във Втората българска легия.
Христо Ботев настоява капитанът на парахода “Радецки” Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на българския бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец - Н. Симов - Куруто. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил), четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица.
Роден е Яне Сандански - деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След поражението на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. родителите му се преселват в Дупница и той получава началното си образование там. След това работи като просбописец, държавен чиновник и пр. В националноосвободителната борба на българите от Македония Сандански се включва в края на 90-те години на XIX век. Неколкократно преминава с чети в Македония с цел да съдейства за ускоряването на процеса за изграждането на революционни комитети в различните селища. Заедно с това полага усилия и за набавяне на оръжие и средства за организацията. Една от най-дръзките му акции в тази насока е известната афера "Мис Стоун". На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени.
Четата на Христо Ботев е обкръжена на планинския рид Милин камък. Загиват 30 души, сред които и знаменосецът Н. Симов-Куруто. Ден по-рано при с. Оряхово около 200 души слизат на родния бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите две - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички.
Започва посещението на екзарх Йосиф I в Източна Румелия и в Княжеството, където се опитва да помири либералите и консерваторите за изменение на Търновската конституция, но е против извънреден и неконституционен режим.
В Стара Загора е роден Кольо Ганчев. Той завършва Старозагорското класно училище, след което става занаятчия в града. През 1869 г. участва в създаването на Старозагорския революционен комитет и до 1875 г. е негов председател. Ганчев играе важна роля в подготовката на опита на Старозагорско въстание 1975 г. През септември 1875 г. е арестуван заради това. Обесен е на 19 май 1876 г. в родния си град.
Умира генерал-лейтенант Владимир Минчов Вазов. Братът на Иван Вазов е командир на Пета артилерийска бригада през Първата световна война. През ноември 1915 г. с нея участва в преследването на французите по долината на р. Вардар и е ранен при с. Милитково. Като командир на Първа бригада от Пета Дунавска дивизия през декември 1916 г. Вазов командва в боя при Градешница, на завоя на Черна. За периода 1917-1918 г. той е командир на Девета Плевенска дивизия. Дивизията спечелва последното сражение на македонския фронт при Дойран. В битката Вазов губи около 3 000 души, а англичаните дават приблизително 12 000 жертви. През 1926-1931 г. Вазов е кмет на София.
Георги Раковски изпраща от Белград своя доверен сътрудник Стефан Ряпов в северозападните български райони със задачата да обиколи по-големите селища и да агитира местното население против масовите преселения в Русия.
Четата на Стоил войвода влиза в с. Нейковци, Котленско, и вдига местното население на въстание. Към четата се присъединяват 24 души.
По време на Априлското въстание турците завладяват с. Ново село, с което приключва десетдневната борба на въстаниците в Севлиевско и Габровско.
Обявени са окончателните резултати от проведения ден по-рано референдум за независимост на Черна гора. "За" независимост на републиката гласуват 55,52% от гласоподавателите, а "против" - 44,48%. На референдума гласуват общо 86,35 % от имащите право на глас. За независимостта на републиката гласуват най-много гражданите в общините Рожае /91,3%/, Плав, Цетине и Улцин, а най-малко - в Андриевица и Плужине.
В с. Дермендере, Бесарабия е роден Михаил Греков. Той е деец на националноосвободителното движение. Около 1864 г. получава стипендия от Южнославянския пансион на Т. Минков и заминава за Русия, където се записва да учи в Николаевската гимназия. По-късно напуска училището и заминава за Влашко. Там се включва в четата на Н. Войводов и Цв. Павлович. След разгрома на четата постъпва във Втората българска легия в Белград. През 1868 г. повторно заминава за Русия и продължава обучението си в гимназията в гр. Николаев. След като се завръща в България, става учител в Сливен. Включва се активно в националноосвободителната борба и застава начело на местния революционен комитет. През 1874 г. се премества да живее в Русе, където също взема участие в дейността на революционния комитет. Като негов представител е изпратен на Общото събрание в Букурещ (август 1874 г.). Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. След Освобождението заема редица административни длъжности в Сливен, Пловдив и София.
Роден е Ярослав Франтишек Вешин - военен художник. През 1880 г. в Прага учи живопис. От 1880 г. до 1883 г. специализира в Мюнхенската художествена академия при О. Зайц, К. Пилои и Й. Бранд. Създава първите си картини в Мюнхен – “В мъглата”, “Цигански табор”, “Начало на роман”. В България идва като преподавател в Рисувалното училище в София по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. Вторият период на творчеството му преминава в България. След освобождението Вешин се увлича от общия културен подем и като творец се насочва към битовата живопис и българското село – “Орач” - 1899 г., “Вършитба” – 1900 г., “Пред хана” и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война “Атака” – 1913 г., “Отстъплението на турците Люлебургас” и др. Ярослав Вешин умира на 9 май 1915 г.
На 23 и 24 май Васил Левски създава в Пловдив революционно ядро с участието на братя Търневи, Ан. Балтов, К. Доганов, Андон Книговезеца и др.
Тежко раненият Стоил войвода, Георги Дражев и придружаващите ги четници са обградени в гората до с. Икисча (дн. Близнец) и заловени. По пътя за Сливен Стоил войвода е обезглавен.
Четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход "Радецки". Около обяд, когато параходът се доближава до с. Козлодуй, по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре "Радецки" на българския бряг. До големите и авторитетни европейски вестници ("Journal de Genеve" и "La Rеpublique Franсaise") е изпратена телеграма, в която се известява целта на четата. Христо Ботев пише прощалните си писма до съпругата си Венета и до приятелите си в Букурещ. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов - Куруто. 
Ръководителите на Трети революционен окръг се събират начело със Стоян Заимов във врачанската църква "Възнесение" и обявяват въстание. Сформирана е малка чета.