Events
| Нед. | ||
|---|---|---|
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
Умира Дончо Фесчията Йовев (Д. Й. Лучов) - деец на българското национал-освободително движение. Роден е през 1850 г. в Сопот. Учи шапкарски занаят при брат си Вельо в Стара Загора (откъдето е прозвището му). Член е на Старозагорския революционен комитет. През 1875 г. се прехвърля в Сърбия, за да вземе участие във въстанието в Херцеговина. По-късно се завръща в Стара Загора и се включва в подготовката на Старозагорското въстание. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния. По поръчение на Гюргевския революционен комитет преминава в България и участва в работата на Търновския революционен комитет. Деен участник в подготовката на Априлското въстание в Севлиевско. Заедно с войводата Фильо Миленов обявява въстанието в Севлиевско на 1 май 1876 г. Участва в боевете при Граднишкия боаз и Дебневския проход. Присъединява се към групата на Ц. Дюстабанов в Ст. планина. Загива в бой с черкези в м. Равни бунар, северно от вр. Марагидик, Средна Стара планина. Start: 00:00
End: 23:59
Start: 00:00
End: 23:59
| ||
Роден е Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа. Той е потомък на Момчил войвода. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. На 2 юни 1861 г. по време на сватба побеждава прочутия турски борец Гаази Плиса, след което се укрива от турците за няколко месеца. Преминава в Румъния, а през 1862 г. се включва в Първата българска легия. След разпускането й Стефан Караджа се връща в Тулча, но отново заминава за Румъния. На няколко пъти минава р. Дунав с революционни поръчения. През 1864 г. води малка чета в Северна Добруджа. На следващата година отваря гостилница в Гюргево, в която приютява емигранти. През пролетта на 1866 г. заедно с Хаджи Димитър и Желю войвода организира малка чета, която минава в България и действа в Западна и Средна Стара планина. Скоро след това, обаче, четата се разделя. През 1867 г. Стефан Караджа постъпва във Втората българска легия. Година по-късно напуска легията и заминава за Румъния.
По идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. Единадесети май постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата.
В Цариград Българската църква е провъзгласена за независима с тържествена служба на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан”. На 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява Екзархията за схизматична. Причина за предприемането на този акт е и отказът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски.
Открива се общо събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство. Някои изследователи отбелязват, че събранието решава да се отмени уставът на БРЦК и да се изпрати във вътрешността на страната чета, която да провери настроенията сред населението.
Убит е Алеко Иваницов Константинов (Щастливеца) - писател и сатирик. Роден е на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в Свищовското класно училище и в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 в дома му в Свищов се настанява руският император Александър II. Алеко Константинов постъпва на работа като писар в канцеларията на свищовския губернатор Н. Геров. През 1885 г. завършва Юридическия факултет на Новоросийския университет в Одеса. Завръща се в България и заема редица отговорни длъжности в съдебната система – член и прокурор на Софийския окръжен съд (1885–1886 г.), помощник–прокурор на Софийския апелативен съд (1886–1888 г.), член на Софийския апелативен съд (1890– 1892 г.) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1896 г.). Уволняван няколко пъти. От 1896 г. до края на живота си работи като адвокат. В периода 1885–1890 г. Алеко Константинов загубва родителите си и трите си сестри. Константинов търси разтуха в пътешествията През 1889 г.
България ратифицира договора за присъединяване към Европейския съюз. От 234 депутати 231 гласуват в подкрепа на влизането на страната ни в ЕС. Един депутат гласува "против", а двама гласуват “въздържали се”. Според анкетно проучване 70 процента от българите са за присъединяване на страната ни към ЕС. 
