Events

В хода на Първата световна война (на 25 април, 5 и 9 май) са извършени неуспешни английски атаки при Дойран и при вр. Яребична и сръбски атаки при завоя на р. Черна. Антантата дава 20 000 жертви.

Умира Партений Павлович - български книжовник. Учи в родния си град Силистра и в Букурещ. Посещава Италия. През 1720 г. приема монашески сан и се установява в Сремски Карловци. През 1751 г. е ръкоположен за епископ от архиепископ Павел Ненадович. Високообразован, владее няколко езика - сръбски, гръцки, румънски, латински, немски, турски. Превежда от гръцки език требник, литургия на апостол Яков, ода за второто Христово пришествие, тропар и кондика на мъченика Стефан от Херцеговина. Автор е на няколко обширни автобиографични приписки по ръкописни и печатни български и гръцки книги. Създава първата автобиография в южнославянски литератури, която отразява личността на нов тип книжовник. Запазени са писмата му, писани на черковнославянски език. Две от тях са адресирани до императрица Елисавета Петровна и руския Св. Синод. В тях са изразени общи за балканските народи настроения - любов към Русия, вяра в нейната освободителна мисия.

В Букурещ се провежда Първото общо събрание на БРЦК. Събранието се произнася за внасяне на единство в революционната дейност. На него се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от Васил Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. След като отчита условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. В събранието участват 25 души. Някои от участниците разполагат с повече от един мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев (председател на Етрополския комитет) – с 11 мандата. Събранието трябва да изработи нови програмни документи на БРЦК.

Четата на поп Харитон и Бачо Киро е обградена в Дряновския манастир. След деветдневни сражения с многохилядната войска на Фазлъ паша четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи.

Провежда се шестия конгрес на ВМОК (Върховен македоно-одрински комитет). За председател е избран Борис Сарафов.
Борис Сарафов е роден в Либяхово, днес Илинден, Софийска област. Той е син на П. Сарафов и брат на Кр. Сарафов. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1890 г. и Военното училище в София през 1893 г. Служи като офицер в Белоградчик. Войвода на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.). В периода май 1899 г. - март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Г. Делчев и Г. Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес през 1905 г. като представител на Битолския революционен окръг. Избран е заедно с Ив. Гарванов и Хр. Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България. Убит е заедно с И. Гарванов от Т. Паница.

Умира Васил Диамандиев - български общественик, деец на македоно-одринското освободително движение. Следва във Физико-математическия факултет на Московския университет (1860-1861 г.), по-късно в Киевския университет. Работи като учител в Кукуш (1861-1864 г.), Велес (1864-1866 г.) и Охрид (1866-1867 г.). Преследван от гръцкото духовенство, бяга в Русия през 1868 г. През 1869-1876 г. е учител в българското училище в Комрат, Бесарабия. Редактор е на в-к "Ехо на Болград" (1872-1873 г.) и в-к "Ялпуг" (1872-1873 г.). По негова инициатива е организиран Комитет за подпомагане на българските доброволци в Сръбско-турската война (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението (1878 г.) се установява в София. Депутат е в Учредителното народно събрание и в I Велико народно събрание (1879 г.). Той е един от учредителите (1878 г.) на Софийската публична библиотека (днес Нар. библиотека "Св. св. Кирил и Методий") и неин помощник-директор в периода 1888-1891 г. Председател на Кюстендилския окръжен съд, член на Русенския апелативен съд, член на Върховния касационен съд (1883 г.).

Умира Св. Акакий Серски - българин от Солунско, загинал като новомъченик след публично проклинане на исляма в Цариград. Мощите на светеца се пазят в руския светогорски манастир "Св. Пантелеймон".

Васил Левски поставя начало на Втората си обиколка на България. Левски преминава през Никопол и последователно обикаля десетки селища в Северна и Южна България. По време на обиколката той разпространява Прокламацията от “Привременното правителство в Балкана”, в която българското население се призовава да се включи в борбата за отхвърляне на чуждото политическо господство. При Втората си обиколка Васил Левски изгражда и първите революционни комитети във вътрешността на страната – в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот и др.

Състои се Второ заседание на Общото събрание на БРЦК. Участниците в събранието започват обсъждането на програмните документи.

Загива Георги Обретенов - помощник-апостол в Сливенския революционен окръг по време на Априлското въстание.

Умира Кочо (Николчо) Честеменски - български национален герой, участник в национално-освободителното движение. От дете усвоява кундурджийски занаят. Премества се в Пловдив през 1869 г. и отваря обущарница. Член е на революционния комитет в града от 1870 г. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.) и в изготвяне на плана за действие в Пловдив по време на Априлското въстание. Подпалва дюкяна си в уречения час на 22 април 1876 г., но съзаклятниците му се отказват от плана. Същата вечер заминава за Перущица със семейството си. Избран е във въстаническото ръководство и помага за отбраната на селото от турската войска. След жестоки сражения заедно с много жени, деца и оцелели въстаници се озовава в обградената църква “Св. Архангел Михаил”. За да не попаднат в башибозушки ръце, убива жена си, дъщеря си и сестра си, накрая се самоубива. Много от обсадените в църквата последват примера му.

Умира Спас Гинев - български революционер, участник в Априлското въстание (1876 г.), защитник на Перущица. За да не бъдат заловени живи от турците, убива жена си, 5 от 6-те си деца и няколко сродници и се самоубива.

Провежда се четвърто заседание на Общото събрание на БРЦК, на което окончателно е приет Уставът на комитета.

Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е разрушен с артилерийска стрелба. Въстаниците, които водят деветдневни сражения с турците правят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд.

Умира Петър Пармаков (Алтъпармаков) - български революционер. Роден е в с. Градец, Сливенско през 1850 г. През 1870 г. заминава за Цариград, а оттам за Одеса. Завършва Одеското военно училище през 1875 г. и служи в руската армия. През 1876 г. напуска армията и се установява в Браила, където се включва в дейността на БРЦК. Преминава р. Дунав и участва в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг, определен за военен командир на четата на поп Харитон (28 април 1876 г.), а на 2 май 1876 г. поема командването на четата. Убит е в сражение с турските войски при Дряновския манастир.

Подписан е Букурещкият мирен договор между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Турция) и Румъния, с който се оформя излизането на северната ни съседка от Първата световна война (1914-1918 г.). Преговорите за мир започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават до май. С цел да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена към Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Турция предявява териториални претенции спрямо България, засягащи Тракия и подкрепя Германия, която успява да наложи своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави, като на Румъния се осигурява търговски излаз до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. остава в пределите на северната ни съседка. В замяна по западната й граница е извършена корекция в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции, които засилват австро-германското влияние.

Смъртната присъда е произнесена още след ноември 1907 г., когато в София по заповед на Яне Сандански Паница убива Борис Сарафов и Иван Гарванов.
Годеницата на Иван Михайлов полага клетва като член на ВМРО на 15 март 1924 г. Тя поддържа връзка със семейството на Паница и изчаква удобен случай, за да изпълни присъдата. След убийството сама се предава на властите и се стреми да привлече обществения интерес към причините за убийството и към съдбата на Македония.

С постановление на кабинета службата получава 10 000 000 лв. На 19 и 20 април по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там, въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Македония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие.
Това става след като на 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия "Метаксас" достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия, а на 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.

Димитър Николов Асенов е син на преуспяваш занаятчия, който през 1842 г. заедно със съпругата си и синовете си пътуват до Ерусалим на хаджилък - оттогава Димитър става "Хаджи". Двама от братята му се сражават в Критското въстание 1866-1869 г., а най-малкият участва в четата му и загива. Чичовците му Стоян и Добри са известни народни хайдути, по-късно и войводи.

Васил Левски изготвя "заплашително" писмо от името на "Привременното правителство в България" до карловския чорбаджия Ганчо Мильов, в което отбелязва целите на борбата: "В Българско не ще има цар, а народно управление и "секиму своето". Секи ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът, и пр. Свобода и чиста република."
Апостолът е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г., с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост.След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

Иларион Драгостинов е роден в с. Арбанаси, Великотърновско и образованието си получава в Търновското мъжко петокласно училище. След като завършва през 1868 г.емигрира в Русе и се занимава с търговия. По-късно работи в английската железопътна компания като търговски агент и комисионер. Вече в България Драгостинов се включва се активно в обществения и културния живот на Русе. През 1871 г. той основава Русенския революционен комитет и през следващата година е представител на общото събрание на БРЦК в Букурещ. Драгостинов участва в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Година по- късно влиза в състава на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Той е избран за апостол на Втори Сливенски революционен окръг. Поради провал на организацията в Сливен при обявяване на въстанието, заедно с Г. Обретенов Драгостинов формира малка чета, която се присъединява към дружината на Стоил войвода.

Четата на Стоил войвода води бой при с. Нейково, Котленско, където е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Начело на останалите четирима въстаници той е повторно ранен и спира между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 12 май в местността Съчма чешме, при с. Бинкос, Стоил войвода е заловен от потеря. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец.

В сражение с турците при с. Нейково, Котленско, загива Георги Обретенов. Синът на баба Тонка Обретенова от 1870 г. получава образование в Юнкерското училище в Одеса. Пет години по-късно се завръща в България във връзка с подготвяното въстание. След неуспеха на Старозагорския бунт отново се завръща в Румъния. Георги Обретенов е определен за помощник-апостол във Сливенския революционен окръг. След избухването на Априлското въстанието с четата си се присъединява към четата на Стоил Войвода и тази на Ил. Драгостинов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброява 70 души и води няколко тежки сражения с турските потери.

Край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов. Македоно-одринско опълчение е формирано на 23 септември 1912 г. с царски указ. Начело с ген. Никола Генев и с началник-щаб майор Петър Дървингов са съставени шест дружини от по 212-215 души: Солунска, Скопска, Дебърска, Битолска, Одринска и Охридска. През октомври са сформирани още шест дружини: Велешка, Костурска, Кумановска, Прилепска, Сярска и Лозенградска. Дванадесетте дружини са групирани в три бригади с командири полковниците Стоян Николов, Александър Протогеров и Антон Пчеларов. На 12 април 1913 г. са формирани още три дружини: Кукушка, Воденска и Щипска. Общият състав на дружините възлиза на 14 670 души.

В Цариград Българската църква е провъзгласена за независима с тържествена служба на екзарх Антим I в храм “Св. Стефан”. На 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява Екзархията за схизматична. Причина за предприемането на този акт е и отказът на екзарх Антим I да осъди Иларион Макариополски, Иларион Ловчански и Кюстендилски и Панарет Пловдивски.

Открива се общо събрание на БРЦК в Букурещ. Заседанията се ръководят от Любен Каравелов. Участниците в събранието изслушват отчет на Панайот Хитов за резултатите от обиколката му из емигрантските комитетски центрове. Потвърждава се възприетата линия за най-скорошно вдигане на въстание в българските земи. Решено е да продължат преговорите със сръбското правителство. Някои изследователи отбелязват, че събранието решава да се отмени уставът на БРЦК и да се изпрати във вътрешността на страната чета, която да провери настроенията сред населението.

Умира Дончо Фесчията Йовев (Д. Й. Лучов) - деец на българското национал-освободително движение. Роден е през 1850 г. в Сопот. Учи шапкарски занаят при брат си Вельо в Стара Загора (откъдето е прозвището му). Член е на Старозагорския революционен комитет. През 1875 г. се прехвърля в Сърбия, за да вземе участие във въстанието в Херцеговина. По-късно се завръща в Стара Загора и се включва в подготовката на Старозагорското въстание. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния. По поръчение на Гюргевския революционен комитет преминава в България и участва в работата на Търновския революционен комитет. Деен участник в подготовката на Априлското въстание в Севлиевско. Заедно с войводата Фильо Миленов обявява въстанието в Севлиевско на 1 май 1876 г. Участва в боевете при Граднишкия боаз и Дебневския проход. Присъединява се към групата на Ц. Дюстабанов в Ст. планина. Загива в бой с черкези в м. Равни бунар, северно от вр. Марагидик, Средна Стара планина.

Убит е Алеко Иваницов Константинов (Щастливеца) - писател и сатирик. Роден е на 1 януари 1863 г. в Свищов. Учи в Свищовското класно училище и в Априловската гимназия в Габрово. По време на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 в дома му в Свищов се настанява руският император Александър II. Алеко Константинов постъпва на работа като писар в канцеларията на свищовския губернатор Н. Геров. През 1885 г. завършва Юридическия факултет на Новоросийския университет в Одеса. Завръща се в България и заема редица отговорни длъжности в съдебната система – член и прокурор на Софийския окръжен съд (1885–1886 г.), помощник–прокурор на Софийския апелативен съд (1886–1888 г.), член на Софийския апелативен съд (1890– 1892 г.) и юрисконсулт при Софийския общински съвет (1896 г.). Уволняван няколко пъти. От 1896 г. до края на живота си работи като адвокат. В периода 1885–1890 г. Алеко Константинов загубва родителите си и трите си сестри. Константинов търси разтуха в пътешествията През 1889 г.

България ратифицира договора за присъединяване към Европейския съюз. От 234 депутати 231 гласуват в подкрепа на влизането на страната ни в ЕС. Един депутат гласува "против", а двама гласуват “въздържали се”. Според анкетно проучване 70 процента от българите са за присъединяване на страната ни към ЕС.
На 13 април 2005 г. Европейският парламент гласува с абсолютно мнозинство в подкрепа на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС на 1 януари 2007 г. Подписването на Договора за присъединяване е подкрепено с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали се”.

Роден е Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа. Той е потомък на Момчил войвода. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. На 2 юни 1861 г. по време на сватба побеждава прочутия турски борец Гаази Плиса, след което се укрива от турците за няколко месеца. Преминава в Румъния, а през 1862 г. се включва в Първата българска легия. След разпускането й Стефан Караджа се връща в Тулча, но отново заминава за Румъния. На няколко пъти минава р. Дунав с революционни поръчения. През 1864 г. води малка чета в Северна Добруджа. На следващата година отваря гостилница в Гюргево, в която приютява емигранти. През пролетта на 1866 г. заедно с Хаджи Димитър и Желю войвода организира малка чета, която минава в България и действа в Западна и Средна Стара планина. Скоро след това, обаче, четата се разделя. През 1867 г. Стефан Караджа постъпва във Втората българска легия. Година по-късно напуска легията и заминава за Румъния.

По идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. Единадесети май постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата.

В Черномен цар Михаил ІІІ Шишман се среща с младия Андроник ІІІ Палеолог, по това време съимператор на своя дядо Андроник ІІ Палеолог. В същото време Византия е обхваната от вътрешнополитическа криза. Съгласно клаузите на Черноменския договор българският владетел се задължава да подкрепи Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а от своя страна младият император трябва да подкрепи Михаил III срещу Стефан Урош III. Независимо от сключения Черноменски договор, през 1328 г. отношенията между Михаил Шишман и Андроник III силно се влошават след свалянето на стария император от престола и обявяването на Андроник III за "автократор". Военните действия между двамата приключват с подписването на т.нар. Одрински мир, според който срещу голяма парична сума Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон. През май 1329 г. мирният договор е потвърден. През пролетта на следващата година Михаил III Шишман предлага на Андроник III организирането на антисръбски поход.

Роден е Цанко Дюстабанов – деец на национално-революционното движение. Учи в Габрово, а от 1872 до 1873 г. — в Робърт колеж в Цариград. Членува в дружество „Напредък“, а от 1873 г. е търговец в Габрово. Той става член на революционния комитет в Габрово и главен войвода през Априлското въстание. Четата, начело на която застава е сформирана на 13 май 1876 г. в Соколския манастир край Габрово. Повежда своята чета към Севлиевския балкан, където заедно със севлиевци храбро се сражава с турците. Предаден от кмета на едно село, Цанко Дюстабанов е осъден на смърт и на 15 юни 1876 г. е обесен. Дарител е на читалище „Зора“.

Марин Поплуканов е роден на 25 май 1913 г. в Ловеч. Включва се в националноосвободителната борба в края на 60-те и началото на 70-те г. на XIX в. Един от сподвижниците на Васил Левски. През 1870-1871 г. е член на Българския революционен централен комитет в България - Привременното правителство. Участва в Общото събрание на БРЦК в Букурещ през 1872 г. След провала на Арабаконашкия обир (1872) е арестуван и изпратен на заточение в Диарбекир. След 4-годишен престой успява да избяга от там и се завръща в родния си край. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание 1879 г., кмет на родния си град. Автор е на спомени.

Посещенията в Гърция и Черна гора убеждават Раковски, че до общи действия срещу Високата порта не може да се стигне поради прекомерните териториални амбиции на управляващите в тези две страни.

Роден е Асен Николов Николов – български офицер, генерал-майор. Родом е от Търново. Той завършва Военното училище в София през 1885 г. и Щабофицерски курсове през 1900 г. По време на Сръбско-българската война 1885 г. е офицер в Трети пехотен полк и се сражава при Трън, Сливница и Пирот. През 1911 г. става командир на Деветнайсети пехотен полк. По време на Балканската война 1912-1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. На 18 май 1913 г. е произведен в звание полковник. В Междусъюзническата война 1913 г. Николов воюва срещу гърците като командир на Седми пехотен полк. След войната е командир на Деветнайсети Шуменски полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар и Сако Бане. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916-1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г.

Роден е Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на Георги и Иван Вазови. Той завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Взема участие в Балканската война 1912-1913 г. като командир на полк и се отличава в боевете при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас, Чаталджа и др. По време на Първата световна война 1914-1918 г. също ръководи крупни войскови части, с които се сражава в Битолско и Дойранско. След войната се демобилизира и участва в обществено-политическия живот на страната. От 1926 до 1931 г. Вазов е столичен кмет. Умира на 20 юни 1945 г.

Умира Стефан I – български екзарх. Той е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си в България става учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1910 г., след като приема монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. През 1915-1919 г. Стефан I е на специализация в Швейцария и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнява и дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. Стефан I е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получил назначение за софийски митрополит. На 21 януари 1945 г е избран за български екзарх. Една от големите заслуги на Стефан I е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена през 1872 г. Той е и един от инициаторите за спасяване на българските евреи от преследванията на фашистка Германия.

В хода на Първата световна война Антантата връчва първа нота на България, като и предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос. В замяна, след края на войната, Антантата обещава, че страната ни ще получи "безспорната зона" във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 г. Българо-сръбски договор безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. По време на Балканската война 1912–1913 г. по–голямата част от тази зона е завладяна от сръбската армия. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отказва да върне земите на България. Това влошава отношенията между двете държави и ускорява избухването на Междусъюзническата война 1913 г.

Студентската организация на ВМРО има удоволствието да ви покани на представянето на филма, посветен на българите в Егейска Македония, „Един народ сме”. Прожекцията ще се състои на 16 май 2008 г. от 17 часа в 23 аудитория на СУ „Св. Климент Охридски”. Заповядайте!

В Калофер е роден полковник Тодор Комсиев - командир на 2-ра пехотна бригада от сборната дивизия през Първата световна война.
Завършва Военното училище в София. По време на Балканските войни е дружинен командир в 7. Пехотен Преславски полк. От януари 1915 г. е пом.-командир на 6. Пехотен Търновски полк. След въвличането на България в Първата световна война е командир на 14. Пехотен Македонски полк (1915–1917 г.), след което е командир на 2. бригада.

Христо Ботев настоява капитанът на парахода “Радецки” Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на българския бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец - Н. Симов - Куруто. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил), четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица.

Официално е сложен краят на Балканската война 1912–1913 г. с подписването на Лондонски мирен договор между балканските съюзници (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) и Турция. Съгласно клаузите на договора, Турция отстъпва на съюзниците всички свои балкански територии на запад от линията Мидия-Енос, остров Крит и останалите намиращи се под нейно владичество по-малки егейски острови. По този начин на практика Турция е изтласкана от Европа, тъй като само малка част от Източна Тракия, в непосредствена близост до Цариград, остава под нейна власт. Албания е провъзгласена за независима държава, като уточняването на държавните й граници се предвижда да бъде решено от Великите сили.

Умира Петър Иванов Вариклечков - български офицер, полковник. По време на Руско- турската война като доброволец от Българското опълчение той се сражава при Стара Загора и Шипка. След Освобождението Вариклечков завършва Елисаветградското военно училище. В Сръбско-българската война 1885 г. той командва полубатарея от Първи артилерийски полк, с който взема участие в битката при Сливница и в овладяването на Пирот. През 1913 г. полковник Вариклечков е ранен и напуска армията. През Първата световна война е мобилизиран и служи като началник на артилерията на Четвърта армия и като командир на отбраната на Беломорското крайбрежие.

Умира Свети Николай Нови Софийски – български светец мъченик, обущар от София. Роден е през 1510 г. в Янина, Гърция. Насила помохамеданчен, той се отказва от исляма. Убит е с камъни от мюсюлманска тълпа, разкъсан на части и изгорен, а прахът му хвърлен в реката. Житието му е написано от Матей Граматик. Българската православна църква почита паметта му на 17 май.

Съгласно с предварителния план на Върховното началство на Георги Раковски четата на Филип Тотю, състояща се от 35 души, преминава р. Дунав при Свищов. Четата трябва да се съедини в Стара планина с четата на П. Хитов. В Свищов четниците са посрещнати от неколцина млади революционери, които се присъединяват към тях. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Поддържани от помагачи Филип Тотю с още 4 души се добират до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх). Там се срещат с четата на П. Хитов и заедно се отправят за Сърбия, където участват във Втората българска легия.

"История славянобългарска" ("История славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български"), написана от Паисий Хилендарски през 1762 г. е първото произведение на българската историография. Тя е съставена въз основа на произведенията на Цезар Бароний - "Деяния церковная и гражданская" (1719 г.), и на Мавро Орбини - "Книга историография" (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Историята е написана на новобългарски език и чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане - борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. "История славянобългарска" оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи, които са около 60 на брой. Първият й препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път "История славянобългарска" е издадена по оригинала й от Й. Иванов през 1914 г. Оригиналът се съхранява в Зографския манастир.

Роден е Яне Сандански - деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След поражението на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. родителите му се преселват в Дупница и той получава началното си образование там. След това работи като просбописец, държавен чиновник и пр. В националноосвободителната борба на българите от Македония Сандански се включва в края на 90-те години на XIX век. Неколкократно преминава с чети в Македония с цел да съдейства за ускоряването на процеса за изграждането на революционни комитети в различните селища. Заедно с това полага усилия и за набавяне на оръжие и средства за организацията. Една от най-дръзките му акции в тази насока е известната афера "Мис Стоун". На 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка, са отвлечени.

Четата на Христо Ботев е обкръжена на планинския рид Милин камък. Загиват 30 души, сред които и знаменосецът Н. Симов-Куруто. Ден по-рано при с. Оряхово около 200 души слизат на родния бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски. За да преминат през Дунава на 16 май (стар стил) четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход "Радецки". След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 20 май Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите две - на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички.

В Лондон руският посланик в Англия П. А. Шувалов и английския министър на външните работи лорд Р. Солсбъри подписват тайно споразумение, което довежда до ревизиране на Санстефанския договор 1878 г. С него Англия се съгласява Русия да присъедини Южна Бесарабия, Карс и Батум. За сметка на това настоява България да бъде разделена на две части по билото на Стара планина, като на север се създаде самостоятелно княжество с политическа автономия, а на юг областта да получи широка административна автономия, но да остане под властта на султана.

Започва посещението на екзарх Йосиф I в Източна Румелия и в Княжеството, където се опитва да помири либералите и консерваторите за изменение на Търновската конституция, но е против извънреден и неконституционен режим.

В с. Дъбница, Неврокопско е съставен протокол за формиране на “съдебно–следствена комисия и нелегален съд по шпионската и предателска мрежа в Неврокопска революционна околия”, който два дни по-късно е утвърден от ръководителя на македонската революционна организация Иван Михайлов. Членовете на централния комитет на ВМРО Ал. Протогеров, Ив. Михайлов и Г. Попхристов и членовете на задграничното представителство Г. Баждаров, К. Пърличев и Н. Томалевски посещават селото. На 13 юни 1925 г. Ив. Михайлов одобрява присъда за екзекуцията на 13 души. Смъртни присъди се изпълняват само след одобрени от страна на ЦК или ЗП. Общо за периода май- юни около 38 смъртни присъди са одобрени.

В Стара Загора е роден Кольо Ганчев. Той завършва Старозагорското класно училище, след което става занаятчия в града. През 1869 г. участва в създаването на Старозагорския революционен комитет и до 1875 г. е негов председател. Ганчев играе важна роля в подготовката на опита на Старозагорско въстание 1975 г. През септември 1875 г. е арестуван заради това. Обесен е на 19 май 1876 г. в родния си град.

Под председателството на Иван П. Семерджиев в Търново се провежда заседание на Революционния комитет, на което се изработва нов устав на организацията.
Иван Панов Семерджиев е деец на националнореволюционното движение. Роден е на 18 ноември 1854 г. в Търново (днес Велико Търново). Завършва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 г. се завръща в България и става учител в Горна Оряховица. Разгръща активна дейност при подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Възглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Ст. Стамболов. Участва и в разработването на плана на въстанието в пределите на окръга. В края на 1876 г. е заловен от местните власти, осъден на смърт. На 28 май 1854 г. е обесен в родния си град.

В местността Милин Камък загива поп Сава Катрафилов. Той е роден около 1836 г. в град Елена. Завършва Еленското класно училище (Даскалоливницата), след което работи като учител на различни места в България. Катрафилов участва в борбата за църковна независимост и в Хасковското съзаклятие от 1873 г. През 1875 г. събира своя чета и на следващата година в Румъния се присъединява с нея към отряда на Христо Ботев.

Завършва събранието на южнобългарските революционни комитети в Сливен, започнало на 17 май. В него участие вземат Георги Живков и Стефан Стамболов, които са представители на Княжеството. Избран е Централен комитет с членове: Константин Величков, Иван Ст. Гешов, отец Георги Тилев, Димитър Наумов

В Солун Сърбия и Гърция подписват таен военно-политически договор, който е насочен изцяло срещу България. Според 11-те му точки двете държави си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война през 1912–1913 г., докато България се сражава с Турция на Тракийския фронт. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор от 1912 г. и Българо-гръцкият договор от същата година и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война от 1913 г. Усилията на руската дипломация да предотврати нова война са напразни.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) българските войски от 1-ва армия получават заповед да заемат цяла Беломорска Тракия.

Георги Раковски изпраща от Белград своя доверен сътрудник Стефан Ряпов в северозападните български райони със задачата да обиколи по-големите селища и да агитира местното население против масовите преселения в Русия.

Четата на Стоил войвода влиза в с. Нейковци, Котленско, и вдига местното население на въстание. Към четата се присъединяват 24 души.

Двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество. По силата на Берлинския договор, разкъсал Санстефанска България, Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. За тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции.

Умира генерал-лейтенант Владимир Минчов Вазов. Братът на Иван Вазов е командир на Пета артилерийска бригада през Първата световна война. През ноември 1915 г. с нея участва в преследването на французите по долината на р. Вардар и е ранен при с. Милитково. Като командир на Първа бригада от Пета Дунавска дивизия през декември 1916 г. Вазов командва в боя при Градешница, на завоя на Черна. За периода 1917-1918 г. той е командир на Девета Плевенска дивизия. Дивизията спечелва последното сражение на македонския фронт при Дойран. В битката Вазов губи около 3 000 души, а англичаните дават приблизително 12 000 жертви. През 1926-1931 г. Вазов е кмет на София.

След като изтича даденият в руския ултиматум срок, княз Александър Меншиков напуска Цариград с целия персонал на руското посолство. На 1 май 1853 г. представители на цариградските българи му предават прошение, в което поставят въпроса за независима българска църква и право на обучение на български език. В средата на май князът връчва ултиматум на Високата порта, в който се настоява Русия да получи правото да покровителства православната църква в Османската империя. В ултиматума се настоява и за смяна на министъра на външните работи Фуад паша, който е обвинен в некоректно отношение към Петербург. На следващия ден Висшият съвещателен съвет на Османската империя, председателстван от Мустафа Решид паша, отхвърля руските искания. От 46 светски и духовни сановници, участвали в заседанието, само трима гласуват за изпълнение на руския ултиматум. На основата на взетото решение Високата порта отказва да изпълни исканията на Николай І, което на практика означава нова война между Русия и Турция.

Роден е Тодор Марков Марков - генерал-майор от българската армия. През 1888 г. той завършва Пловдивската мъжка гимназия, през 1891 г. Военното училище в София, през 1893 г. топографска и кавалерийска школа и висш офицерски курс три години по-късно. През 1902 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Започва службата си като офицер в 1. конен Софийски полк през 1891-1899 г. През Балканската война (1912-1913 г.) Марков е началник-щаб на конната дивизия. Произведен е в звание полковник на 1 ноември 1913 г. и е изпратен като военен аташе в Цариград. Там остава до 1916 г. След това е командир на 5. конна бригада, с която воюва в Добруджа, при Тутракан и Силистра. От 1916 г. е началник-щаб на Първа армия воюва на Македонския фронт. От юли 1917 г. до края на войната е началник на 1. конна дивизия и инспектор на кавалерията.

По време на Априлското въстание турците завладяват с. Ново село, с което приключва десетдневната борба на въстаниците в Севлиевско и Габровско.