Events

« Четвъртък Април 17, 2008 »
Вт.
15 - 18 април 1903 г. Солунските атентати Start: 00:00 End: 23:59 На 15 и 16 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите “ извършват бомбени атентати. Тази група е организирана от Й. Попйорданов и П. Шатев. Целта на атентатите е да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Участници в групата са Й. Попйорданов, Д. Мечев, М. Арсов, Д. Тръчков, Вл. Пингов, К. Кирков, Т. Богданов, Г. Богданов, П. Шатев, Т. Органджиев, М. Бошнаков, Цв. Трайков. На 15 април предобед П. Шатев взривява френския кораб “Гуадалкивир”, излизащ от Солунското пристанище, и успява да напусне кораба заедно с други пътници. Той е заловен от полицията на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, М. Арсов и И. Тръчков взривяват железопътната линия Солун - Цариград, но минаващият влак получава незначителни повреди. На следващия ден К. Кирков взривява водопровода и осветителната станция на Солун, а Й. Попйорданов взривява сградата на Отоманската банка. Вечерта К. Кирков, Г. Богданов и Вл. 17 април 1879 г. В Княжество България е свикано първото Велико народно събрание (ВНС) Start: 00:00 End: 23:59 В Княжество България е свикано първото Велико народно събрание (ВНС). То заседава само ден, непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.). По предложение на епископ Климент Браницки (Васил Друмев) ВНС избира Александър І Батенберг за първи княз на България. 17 април 1880 г. В София е подписано споразумение за общи действия за национално обединение Start: 00:00 End: 23:59 На 10 април 1880 г. в София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков (на снимката) и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от Второто Обикновено народно събрание. На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Според приетата програма в Южна България трябва да се създаде Централен таен комитет, който да подготви народа за съединистки действия. От своя страна Княжеството поема отговорността да създаде народно опълчение и да ръководи акцията. В изпълнение на приетите решения през месец май в Сливен е образуван Централен комитет, в който влизат К. Величков, поп Г. Тилев, д-р Г. Странски и други, а като представители на Княжеството в състава му са включени Ст. Стамболов и Г. Живков. Комитетът насочва дейността си към събиране на средства и оръжие и организиране на местни комитети. Едновременно с това Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение. 17 април 1898 г. Умира Ильо Войвода Start: 00:00 End: 23:59 Умира Ильо Войвода – български хайдутин, деец на националноосвободителното движение. В продължение на около 20 години служи като пандурин (пазач) в Рилския манастир, след което се завръща в родното си село Берово. След 1848 г. действа с чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. По време на Кримската война (1853-1856 г.) дружината му наброява около 300-400 души. В края на 1861 г. преминава с голяма част от четата си в Сърбия, а през 1862 г. постъпва в Първата българска легия. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) с многоброен отряд от доброволци се сражава срещу турските войски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) събира чета, с която действа в Ловешко в помощ на руските войски. Взема участие в освобождаването на Радомир и Кюстендил, след което се прехвърля в Пиянечко и Малешевско. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). По време на Сръбско-българската война от 1885 г. действа с чета в района на Краище и Враня. Възпят в българските народни песни. 17 април 1903 г. Започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев Start: 00:00 End: 23:59 Започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев (на снимката). Той заседава до 24 април 1903 г. Взето е решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му. Най-напред то избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстаническите действия обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) 1903 г. въстанието избухва и в Одринско.