Events

Анастас Димев Лозанчев е български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония. Роден е в град Битоля през 1870 г. Завършва V клас в Солунската българска мъжка гимназия през 1885 година, след което изучава фотография в София. През 1891-1893 г. е учител в битолските села Смилево и Могила, а след това е фотограф в Битоля. Един от първите членове на ВМОРО в Битолско. Като член на окръжния комитет на ВМРО в Битоля активно спомага за изграждането на революционната мрежа в централните и западни части на Македония. Делегат е на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО заедно с Борис Сарафов и Даме Груев е избран за член на Главния щаб на предстоящето Илинденско въстание.

Михаил Апостолов – Попето е роден в с. Долна Диканя, Радомирско в 1871 г. Израства в много бедно семейство. Майка му умира и баща му го изпраща в София да учи занаят. Попето бил буден младеж. Отбива военната си служба в кавалерията – 1-ви конен полк, и стига до чин подофицер. В кавалерията се научава да борави със сабя и да стреля с лявата ръка, навици, които в последствие ще му бъдат от голяма полза като войвода в Македония. Напуска армията и става стражар в конната полиция в София. Макар и без високо образование Михаил Попето е природно интелигентен, съобразителен, със силно развито чувство за справедливост. Бил голям патриот, знаел наизуст повечето стихотворения на Христо Ботев, които обичал да рецитира по-късно пред своите четници и селяните в Македония. През 1895 г., когато Македонският комитет в София организира четническата акция в Македония, Попето не се колебае нито за миг, напуска стражарската служба и тръгва с четата на поручик Начев. След Мелнишката акция се завръща в София.

На 15 и 16 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите “ извършват бомбени атентати. Тази група е организирана от Й. Попйорданов и П. Шатев. Целта на атентатите е да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Участници в групата са Й. Попйорданов, Д. Мечев, М. Арсов, Д. Тръчков, Вл. Пингов, К. Кирков, Т. Богданов, Г. Богданов, П. Шатев, Т. Органджиев, М. Бошнаков, Цв. Трайков. На 15 април предобед П. Шатев взривява френския кораб “Гуадалкивир”, излизащ от Солунското пристанище, и успява да напусне кораба заедно с други пътници. Той е заловен от полицията на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, М. Арсов и И. Тръчков взривяват железопътната линия Солун - Цариград, но минаващият влак получава незначителни повреди. На следващия ден К. Кирков взривява водопровода и осветителната станция на Солун, а Й. Попйорданов взривява сградата на Отоманската банка. Вечерта К. Кирков, Г. Богданов и Вл.

В Княжество България е свикано първото Велико народно събрание (ВНС). То заседава само ден, непосредствено след приключването на работата на Учредителното събрание (10 февруари 1879 - 16 април 1879 г.). По предложение на епископ Климент Браницки (Васил Друмев) ВНС избира Александър І Батенберг за първи княз на България.

На 10 април 1880 г. в София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков (на снимката) и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от Второто Обикновено народно събрание. На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Според приетата програма в Южна България трябва да се създаде Централен таен комитет, който да подготви народа за съединистки действия. От своя страна Княжеството поема отговорността да създаде народно опълчение и да ръководи акцията. В изпълнение на приетите решения през месец май в Сливен е образуван Централен комитет, в който влизат К. Величков, поп Г. Тилев, д-р Г. Странски и други, а като представители на Княжеството в състава му са включени Ст. Стамболов и Г. Живков. Комитетът насочва дейността си към събиране на средства и оръжие и организиране на местни комитети. Едновременно с това Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение.

Умира Ильо Войвода – български хайдутин, деец на националноосвободителното движение. В продължение на около 20 години служи като пандурин (пазач) в Рилския манастир, след което се завръща в родното си село Берово. След 1848 г. действа с чета в Малешевската планина, Пирин и Рила. По време на Кримската война (1853-1856 г.) дружината му наброява около 300-400 души. В края на 1861 г. преминава с голяма част от четата си в Сърбия, а през 1862 г. постъпва в Първата българска легия. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) с многоброен отряд от доброволци се сражава срещу турските войски. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) събира чета, с която действа в Ловешко в помощ на руските войски. Взема участие в освобождаването на Радомир и Кюстендил, след което се прехвърля в Пиянечко и Малешевско. Участва в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). По време на Сръбско-българската война от 1885 г. действа с чета в района на Краище и Враня. Възпят в българските народни песни.

Започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев (на снимката). Той заседава до 24 април 1903 г. Взето е решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му. Най-напред то избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстаническите действия обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) 1903 г. въстанието избухва и в Одринско.