Events

Тонка Обретенова, известна като баба Тонка, е родена през 1812 г., най-вероятно в Русе. Родителите й Тончо Поставчията и Минка Тончева са от село Червен. Женена е за Тихо Обретенов — известен абаджия и търговец в Русе. Тя оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на революционния комитет. Русенският революционен комитет, най-важният във вътрешността на България, е основан от сина й Никола Обретенов, в нейната къща. Баба Тонка погребва и успява да съхрани черепа на Стефан Караджа. Синовете й, Ангел, Петър, Никола и Георги участват в различни чети и са убити или изпратени на продължително заточение. По-малката й дъщеря, Анастасия (Сия), е женена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов.

Добри П. Чинтулов (1822 – 27 март 1886) е български поет и композитор, роден в Сливен. Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, но и другаде в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам заминава за Търново, където е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ, където е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в Одеса, след като Захарий Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила. Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 г.