Events
Тонка Обретенова, известна като баба Тонка, е родена през 1812 г., най-вероятно в Русе. Родителите й Тончо Поставчията и Минка Тончева са от село Червен. Женена е за Тихо Обретенов — известен абаджия и търговец в Русе. Тя оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на революционния комитет. Русенският революционен комитет, най-важният във вътрешността на България, е основан от сина й Никола Обретенов, в нейната къща. Баба Тонка погребва и успява да съхрани черепа на Стефан Караджа. Синовете й, Ангел, Петър, Никола и Георги участват в различни чети и са убити или изпратени на продължително заточение. По-малката й дъщеря, Анастасия (Сия), е женена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов.
Добри П. Чинтулов (1822 – 27 март 1886) е български поет и композитор, роден в Сливен. Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, но и другаде в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам заминава за Търново, където е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ, където е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди. Чинтулов отива в Одеса, след като Захарий Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила. Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса околийското училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години, и през 1850 г.
28 март 1903 г. Край с. Оздолени, Охридско е убит Тома Давидов
30 март 1947 г. Завършва Скопския процес срещу 13 члена на ЦК на ВМРО, възстановен
31 март 1903 г. Гоце Делчев извършва динамитен атентат на ж.п. моста на р. Ангиста
Григорианският или Грегорианският календар е календарът, който днес се ползва в Европа, бившите европейски колонии и в голяма част от останалия свят. Той е предложен за пръв път от калабрийския доктор Алойзий Лилий и представлява модификация на Юлианския календар. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII, на когото е и наречен. Годините в календара започват с традиционна година на раждане на Исус Христос. Епохата започваща с тази дата се нарича Новата ера или понякога Християнската ера. Годините в нея се бележат с "сл.Хр." (след Христа) или с "н.е." (от Новата ера). Годините преди 1 век н.е. се бележат с "пр.Хр." (преди Христа) или с "пр.н.е." (преди Новата ера). Във Западноевропейската традиция новата ера се бележи с абревиатурата "AD" (Anno Domini, Лето Господне).
