Статии

За разлика от други години, този път традиционният поход на ВМРО в Пирин в памет на войводата Тодор Александров се измести с няколко дни назад. Обикновено на 31 август, денят в който е убит водачът на Организацията, вече сме на параклиса св. Илия. Тази година, тъй като денят е понеделник, следователно неудобен да се организира масово честване в памет на войводата, беше решено смъртта му да се отбележи на 5 септември – събота, денят преди Съединението и годишнина от смъртта на последния велик водач на ВМРО Иван Михайлов.

Тася Тасова: Случаят Спаска Митрова не трябва да се разглежда като изолиран казус
 

17 август 2009 | 17:09 | Агенция „Фокус”
 

Тася Тасова е на 23 години, завършва Икономика и обществени науки, профил международни отношения в Сидни Юнивърсити. Агенция “Фокус” разговаря с нея за българите в Австралия, за случая Спаска Митрова.

Св. дух - ден на падналите българи за освобождението на Македония

Автор: проф. дин Димитър Гоцев

Богата е нашата история на борби, въстания и героични жертви. Богата е нашата история на войводи, апостоли и революционери. На героични изяви на национално извисяване, рядко намиращо равно на себе си. Но е богата и на черни дати, и договори-диктати, които разделят нашите земи и народ на части през последните 130 години. Това е Берлинският договор от 1878 г., Букурещкия договор от 1913 г., Ньойския договор от 1919 г., както и Парижкия договор от 1947 г.
Всички тежки клаузи в тези договори отнасящи се до други народи отпаднаха. Останаха погребани в историята и самите договори. Остават и до днес само заробващите клаузи, отнасящи се до българския народ. Македония, в Тракия и в Западните покрайнини. Не случайно и в наши дни има ден на Тракия, ден на Добруджа, ден на ЗП и ден на Македония. На тези дни, българите от тези краища се прекланят пред жертвите за освобождение и мечтаят за по-добро бъдеще.

Този текст е за политика. И за избори. За това как трябва да се яви ВМРО на тези избори. Според мен. Това като увод ;)

136 години след смъртта на Апостола ние сме се отправили към Цариброд, Западните покрайнини, защото чувстваме, че там споменът за него ще бъде най-потребен. Западните покрайнини са едно забравено от бога място, много подходящо олицетворение на израза „ничия земя”. Едно малко парче от България, което по стечение на историческите обстоятелства се намира извън нея. Едно място, където живеят българи, които упорито отказват да забравят кое е тяхното Отечество, макар то отдавна да е забравило за тях. Тъжно, но факт. Попитайте който искате ученик, студент или случаен срещнат по улицата, знае ли какво са Западните покрайнини, знае ли къде се намира Цариброд. Сигурен съм, че няма да го направите. Просто отговорът ви е предварително ясен. А там живеят едни хора, които често знаят повече за България, отколкото самите й граждани. Едни хора, които гледат на България като на идеал, макар да им се е случвало да виждат и грозната й страна.